БНБ и МФ правят механизъм за спасяване на банки

Министерството на финансите (МФ) и Българската народна банка (БНБ) работят по съвместна схема за спасяване на банки. Целта е механизмът да се запише ясно в закона, така че да се знае какво се прави в подобни случаи. Това стана ясно от изказвания в петък на управителя на БНБ Димитър Радев и финансовия министър Владислав Горанов. Става дума за механизъм за ликвидна подкрепа на банки, какъвто преди дни препоръча в доклад Международният валутен фонд (МВФ). Радев и Горанов не дадоха конкретни подробности как точно ще изглежда общият механизъм и доколко ще се съобразят с насоките на МВФ. Разбра се обаче, че целта е да не се налага МФ да гаси пожари, подобни на този от 29 юни 2014 г., когато се наложи за ден ведомството да убеди банковата общност да изкупи негови книжа за 1.2 млрд. лв., за да спаси Първа инвестиционна банка (ПИБ) Вероятно механизмът ще наподобява именно схемата от 2014 г., но с по-ясни гаранции за финансовия ресурс и по-изрядни законови текстове за това в какви случаи МФ и БНБ могат да кредитират банки, как държавни пари могат да се депозират в конкретна институция и т. н. В края на юни 2014 г. властите у нас се оказаха в извънредно трудна ситуация, след като само за ден фирми и граждани изтеглиха от третата по големина банка в страната – ПИБ, над 800 млн. лв. и я поставиха в ликвидна криза. В условията на валутен борд БНБ няма функцията на кредитор от последна инстанция и в момента по закон централната банка може да кредитира трезори в случаи на ликвидна криза при строги изисквания за обезпечение и в срок до три месеца. Именно тези ограничения вероятно са наложили през 2014 г. да се обмисля дори идеята да се обяви банкова ваканция за цялата система, така че хората да не могат да теглят парите си от трезорите в определен срок. Този сценарий в крайна сметка бе избегнат, след като Министерството на финансите успя за ден да убеди останалите банки да му предоставят заем в размер на 1.2 млрд. лв., които мигновено бяха вложени като държавен депозит в ПИБ. За една нощ пък Европейската комисия одобри финансирането, както изискват правилата за държавната помощ. Така, въпреки липсата на механизъм, властите успешно овладяха ликвидната криза в ПИБ през 2014 г. След нея и след последвалия фалит на КТБ България въведе в законодателството си европейския механизъм за спасяване на банки, включващ четири важни елемента (продажба на бизнес, мостова институция, трансфер на активи и отписване на депозити) и два стабилизационни инструмента с участието на правителството. Създаде се и фонд за преструктуриране на банки, който е предназначен за трезори с проблеми с капитала и в него към момента има 290 млн. лв. Кризисен механизъм за ликвидна подкрепа обаче и до момента няма. Властите обясняват, че той ще бъде именно с тази цел – да се подпомагат здрави банки, поставени под натиск от масово теглене на депозити, но и на трезори, които имат проблеми с капитала. От Министерството на финансите са категорични, че няма да приемат предложението на МВФ във фискалния резерв да се отвори специална сметка за подкрепа на банковата система. Валутният фонд предлага още излишъкът от международните валутни резерви на България над законовото изискване също да може да се ползва за ликвидна подкрепа на закъсали банки при спазването на съответните изисквания за гаранции. Друга идея е част от печалбата на централната банка също да се отделя във фонд за спасяване на банки. В допълнение, властите могат да организират суап линии с международни финансови институции като Банката за международни разплащания, а също и с Европейската централна банка, съветва МВФ. Междувременно, управителят на БНБ Димитър Радев и министър Владислав Горанов коментираха на конференция с участието на зам.-председателя на Европейската комисия Валдис Домбровскис четирите специфични препоръки на Брюксел, отправени на 22 май тази година, към страната. От думите на еврокомисаря стана категорично ясно, че България за трета поредна година е в категорията на страна с прекомерни макроикономически дисбаланси заради проблемите във финансовия сектор. "Банковата система ще отпадне като открита тема до година – година и половина“, се зарече Димитър Радев. Според думите му в докладите на международните институции е ясно дефинирано, че банковият сектор в България е стабилизиран след 2014 г. и прегледът на качеството на активите от 2016 г. е проведен по много добър начин. Радев каза още, че БНБ готви нов план за продължаване на реформата в банковия надзор, в който приоритетите ще бъдат привеждане в съответствие с международните регулации до края на годината, нова информационна система в надзора и назначаване на повече хора. По отношение на системата предстои изготвянето и разглеждането на плановете за преструктуриране на системно важните банки с българска собственост, а също и изготвянето на механизма за ликвидна подкрепа.

Прочети цялата публикация