Сорина Богомилова: Народната песен е моят живот – вчера, днес, утре

Познавачите на специфичната граовска песен ще оценят изначалния ѝ стил, а меломаните ще бъдат докоснати от блестящото ѝ пеене. Наследила граовския ген и дарование от рода си, Сорина от дете „попива“ майчините и бабини песни. Забележителното за соловия ѝ репертоар е, че изграден само и единствено от песните на родното ѝ село Дивотино, което принадлежи към Граово (фолклорна подобласт на Шоплука).

Професионалният ѝ път е белязан с върхове, признания, популярност у нас и по света. Път, тръгнал от семейството, училищните и читалищни сцени, селските празници, за да стигне до престижните световни зали като солистка на НФА „Филип Кутев“. През 1985г. Сорина сбъдва мечтата си да е член на прочутия ансамбъл, където опознава спецификата и на песни от другите фолклорни области, а по-късно е и солистка на многогласните им хорови аранжименти. Често участва във различни камерни формации, една от които е трио „Вечерница“. За радиорепертоара си тя остава вярна на старинната граовска традиция. Записите ѝ на характерните за Пернишкия район „сватовски песни“ с типичното „тресене“ са еталон за граовския стил. Мечтата ѝ е да издири и запише песните на баба си Спасия, прочута с не само в с. Дивотино. Сорина Богомилова се гордее и с композиторите, аранжирали песните ѝ под съпровода на ОНМ на БНР – Коста Колев, Росен Генков, Боян Нанков, Христофор Раданов. Готови за запис са още 12 песни, аранжирани от Николай Петров и Георги Андреев. Сорина не отрича опитите на музикантите да осъвременяват фолклорната ни традиция, стига да е вплетена с вкус и професионално. Участвала е в съвместни изпълнения с поп певци, който са търсили ефекти на изкусното й граовско пеене.

През тази година Сорина Богомилова отбелязва своята 50-годишнина, белязана с много песни и спомени, които споделя с удоволствие:

За мен народната песен е всичко, след семейството. Животът ми е народната песен. Аз пея само автентични песни, а обичта си към фолклора наследих от моите родители. Баща ми е бивш музикант, вуйчовците ми са танцьори, хореографи. Един от тях е бивш танцьор от ансамбъл „Пирин“. От 6-годишна танцувам и пея. Пяла съм в училищния хор, свирих на тромпет в училищния оркестър до 7 клас. Като певица ме забеляза учителката по музика – г-жа Благоева. Заведе ме в Перник, в Дома на миньора. Там диригент бе Боян Нанков, заедно с неговата съпруга – известната певица Радка Алексова. От Радка, от Павлина Горчева се научих на граовското тресене. Боян Нанков ми помогна  във вокалите. След това Гуна Иванова ме упъти в ансамбъл „Филип Кутев“. Искам да благодаря на диригентите, с които съм работила - Мария Лешкова, Стефан Драгостинов и сега на Георги Генов, че са ми поверявали солата на едни от най-известните песни: „Полегнала е Тодора“, „Кажи, Ангьо“, „Айде слънце, зайде“, песента на Кюркчийски- „Пиленце пее“, която се пее в секстет и аз съм солиращ глас, също пея соло и в последната песен на Георги Генов – „Мето лаже“.

Пожелаваме на юбилярката Сорина Богомилова все така с глас и песни да слави фолклорното ни наследство у нас и по света.

Прочети цялата публикация