Управляващите игнорираха мнението на чуждия бизнес за съдебната реформа

Висшият ешелон от изпълнителната власт тотално игнорира мнението на чуждия бизнес за продължаването на съдебната реформа у нас, отклонявайки поканата на Американската търговска камара (AmCham), Британско-българската бизнес асоциация и италианската Конфиндустрия за конференцията "Съдебната реформа: Гласът на бизнеса". Форумът се проведе в четвъртък в Софийския университет "Св. Климент Охридски" с участието на посланиците на Великобритания и Италия Емма Хопкинс и Стефано Балди, американския шарже д'афер Мартина Стронг и представители на бизнеса от Швейцария, Германия и Канада. От българска страна на събитието присъства председателят на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова. Правителството бе представено единствено от зам.-министъра на правосъдието Николай Проданов, който обаче си тръгна малко след началото на първия панел. На поканите не се отзоваха вицепремиерът по съдебната реформа Екатерина Захариева и правосъдният министър Цецка Цачева. На конференцията първоначално се очакваше и главният прокурор Сотир Цацаров, който също не се появи. Като представители на съдебната власт присъстваха членовете на ВСС Соня Найденова, Елка Атанасова, Каролина Неделчева и Калин Калпакчиев, както и председателят на Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) Дария Проданова. Далеч по-вял бе интересът сред депутатите. Парламентът бе представен единствено от Хамид Хамид и Йордан Цонев от ДПС, които обаче напуснаха веднага след откриващите изявления без да се включат в дискусията. Преди да си тръгне зам.-министър Проданов увери чуждите инвеститори, че "реформата в съдебната система е ключова за управлението". Като конкретен приоритет, той посочи приемането на антикорупционния закон, което така и не стана в мандата на предишния парламент. По думите му обаче със съдебната реформа не трябвало да се прави политика, защото тя не била самоцел, а "средство за създаване на по-спокойна обществена среда и за премахване на усещането на безнаказаност в българския народ". Проданов призова и проблемите да се решават комплексно, а не на парче. "Издигането на отделни, революционни идеи, не би могло да доведе до трайни, позитивни резултати", заключи правосъдният зам.-министър, визирайки вероятно предложението на председателя на ВКС Лозан Панов преди дни прокуратурата да бъде обособено като независим орган, равно отдалечен от съдебната и изпълнителната власт. Дипломатите оценяват като добро начало конституционните промени Британският посланик Емма Хопкинс отбеляза като положителни първи стъпки последните конституционни промени, уточнявайки обаче, че те са се оказали твърде сложни за ефективно прилагане. По думите й основни пречки пред британския бизнес остават бавното правосъдия, корупцията и замърсената икономическа среда. "Съдът не може да реши проблемите бързо, което пречи на завършването на търговски сделки", коментира дипломатът, допълвайки, че "фирмите от Великобритания ни казват, че законодателството се мени твърде често и това усложнява работата с българските им партньори". Италианският й колега Стефано Балди коментира, че проблемът с успешното реализирана на съдебната реформа има социално-икономически аспекти – "не е важно само какво се прави, но и как се възприема реформата и корупционната среда". "Напредъкът, който България постигна ще продължи, а системата трябва да дава равен достъп на всички, за да има справедливо правосъдие и навременни решения", допълни и Мартина Стронг, шарже д`афер на американското посолство. Според нея "всичко, което е важно за бизнеса, е важно и за обществото, и за държавата". Последваха изказвания на няколко юристи, сред които румънският адвокат Богдан Бибику. Помолен да разкаже за реформата, с която родината му успя сериозно да дръпна пред България в областта на правосъдието и вътрешния ред, той заяви, че тя е била на няколко нива. "Насочихме се към обучението на младите съдии и прокурори и повишаването на техните етични стандарти", отбеляза Бибику, припомняйки за приемането на нови НК и НПК през 2014 г., довели до осъждането на много представители на високите етажи на властта. По думите му "истинският двигател е гражданското общество и образованието", както и способността на младото поколение да окаже натиск над управляващите, когато те не демонстрират политическа воля за ефективна реформа в правосъдието. Бизнесът иска "главен прокурор, който носи отговорност" "Бизнесът иска върховенство на закона, бързо и ефективно правораздаване. Съдебната реформа трябва да се състои, защото това ще отключи огромния потенциал на България, който е в застой от повече от 20 години. Трябва да имаме един главен прокурор, който носи отговорност, а не, както е до днес – безотговорен", включи се в дискусията и председателят на Българо-швейцарската търговска камара Бони Бонев. Той подчерта, че "съдебната реформа е майката на реформите", защото е средство за подобряване на бизнес средата, а оттам и за създаване на нови работни места. Шефът на Института за правни инициативи и бивш депутат от Великото Народно събрание (ВНС) Красен Станчев също участва в дискусията. Той заяви, че основната причина, довела до безконтролността на главния прокурор и приетото през 1990 и 1991 г. положение, в което прокуратурата е в рамките на съдебната система, е била "страхът". "Мнозинството във ВНС се страхуваше, че ако той е в изпълнителната власт, ще има реваншизъм... Всички знаеха, че конструкцията на прокуратурата е от Вишински и Сталин, но смятаха, че повече няма да има Сталин. Не знаеха обаче, че Вишински може да стане Сталин", каза още Станчев. Според него най-печеливша от сегашното разделение на властите е фигурата на главния прокурор, който и да е той. Причината, според Станчев е, че единоначалието в прокуратурата и 7-годишният му мандат му дават възможност да влияе пряко на всички ключови кадрови решения на изпълнителната власт.

Прочети цялата публикация