Евродетутат и бивш министър категорични, че европейското бъдеще на Турция не е близо

Турция не може да бъде част от Европейския съюз в състоянието, в което се намира,. или с политиката, която иска да води. Това каза за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ евродепутатът Андрей Ковачев в коментар за посещението на Борисов в Анкара.  Няма как ЕС да направи компромис с неща, които са в основата на европейските ценности - демокрацията, зачитането на европейските права, свободата.  От другата обаче страна също имаме принцип – че трябва да сме в добри отношения със съседите, а като директен съсед на Турция, България най-заинтересована тя "да остане на европейския коридор" , и европейското влияние да бъде доминиращото в Анкара

България може да изиграе положителна роля в тази насока. Имаме ясните сигнали от турска страна, че и те биха искали да се намали риториката, да се намали тонът, който доведе до това напрежение между двете страни, провокирано и от политическите изяви в Турция в последните месеци, и от тяхното отношение в някои от страните-членки. Визирам, разбира се - Нидерландия, Германия и Франция.

Ковачев очаква Мария Габриел да се представи добре на изслушването си на 20-и юни и да получи ресор „Дигитализация“ в ЕК.

Бившият министър на отбраната Бойко Ноев и също е на мнение, че независимо от реториката и политическите пожелания, обективните фактори показват, че Турция никога в обозримото бъдеще няма да стане член на ЕС:

Там се изгражда една държава, която се различава от Кемалистка Турция, която се базира на исляма и която нейните лидери са си поставили като очевидна, видима цел възстановяването, доколкото е възможно, на величието на Османската империя. Цялото поведение на турската държава и на нейните власти в момента показва, че това е един дългосрочен път, който ще се следва последователно. Този път отдалечава Турция от Европейския съюз. Бих казал, диаметрално противоположна е посоката на Турция в момента. Не само че това няма да бъде прието от европейските лидери, но самата Турция не е заинтересована да бъде член на Европейския съюз, защото едно такова членство би ограничило техните възможности да възстановяват, това, което се нарича новоосманска империя или нова държава, базирана на исляма и на национализма. Трябва да се признае, че президентът Ердоган и неговоият кръг реализират това строителство на новата турска държава с инструментите на едноличния, авторитарен режим. Ето тези обективни фактори показват, че независимо от риториката и политическите пожелания, Турция никога, в обозримото бъдеще, няма да стане член на Европейския съюз. Напротив.

Ставаме председател на Съвета на Европейския съюз след кратко време, което ще ни възложи нови отговорностти и от там, разбира се, дали ние ще можем да устоим, дали ще имаме инструментариума да се противопоставим на опита проблемите на Турция с ЕС да се прехвърлят върху нашите двустранни отношения. Именно през тази призма, според мен, трябва да се гледа посещението на Борисов. Аз не съм привърженик на онези крайни оценки, които го поставяха едва ли не като модератор, проводник на послание. Такова нещо не е имало, колкото и бърборковците в неговото обкръжение да ни го обясняват. Слушайки какво той каза, а той беше много обран, говори много внимателно и аз смятам, че той разумно подходи към своите срещи с Макрон, Меркел и Ердоган. Той не търси ролята на посредник. Това е ясно.

Ноев оцени като "нелицеприятна" дискусията за изграждането на защитното съоръжение по границата:

Политически лидери се обвиняват и измерват националната сигурност в килограми желязо, метри ограда, бодлива тел, кой я е произвел и така нататък. Това ни отклонява от главните въпроси. Забавянето на строежа на това съоръжение се дължи единствено и само - не е поради трудния терен, както казват, а единствено и само поради това, че то не беше приоритет на правителствата.

България има възможност да охранява по такъв начин границата, че да не прехвръкне пиле. В това няма никакво съмнение! И не може да се говори, че благодарение на добрата воля на Ердоган не преминават хора. Ако преминават хора, а те и сега преминават, макар и не толкова много, проблемът е при нас и затова въпросът за сигурността трябва да бъде за нас приоритетен.

Европейската отбрана се прави не срещу противник! Говорим за прилагане на съюзническа солидарност с европейската отбрана съвместно и с Турция. Не против Турция, а против явлението "нелегална миграция". Това трябва да се знае много добре. Затова България трябва да разположи своята армия там, за да бъде това поставено и в контекст на европейската отбрана. Що се отнася до масовото нахлуване, с което мнозина спекулират, че Турция видите ли, ако се ядоса, ще вкара 3 милиона бежанци, това няма как да се случи, първо, защото не са 3 милиона. В цяла Туриця са около 2,5 милиона, но много от тях вече живеят и работят там. Малцина биха се поддали на натиск да бъдат изтласкани навън. Трябва да се има предвид и хората да знаят и следното:  В момента, в който Турция предприеме умишлено такова действия - да ни заплаши с бежански поток, това по същество е обявяване на враждебен акт. Те много добре знаят, както и другите страни, че такова враждебно действие не се прощава. Това практически ще затвори границата на Турция към Европа. Те никога няма да го направят.

Бившият министър изрази мнение, че проблемите на сигурността се пренебрегват и то най-вече от гледна точка на оптималното разходване на ресурсите, а не на обезпечаването с ресурси. Според него, въоръжени войници могат да поемат охраната на границата и на АЕЦ "Козлодуй" и така да освободят полицейски сили за нуждите на страта. Ресорните министри са наясто със ситуацията и вероятно ще предприемат необходимите действия, смята той.

Прочети цялата публикация