Догога ще продължи битката при приема на деца в първи клас в столичните училища

И тази година записването на децата в първи клас в София в много случаи са превърна в битка, а въведените нови критерии за прием бяха атакувани от родители с фалшиви адресни регистрации и месторабота - само, за да успеят да запишат децата си в така наречените „елитни училища“. Накрая приемът стигна и до прокуратурата. Учители например от второ училище в София започнаха проверки на адресните регистрации на родителите. Накрая и общината и Министерството на образованието се разбраха да започне дискусия за новите критерии и поне от следващата година да не се стига до ситуацията от тази.

Иванка Маринова,  която е директор на 107 Основно училище "Хан Крум", коментира темата в ефира на „Хоризонт“, като отбеляза, че и при тях при приема се е стигнало до много остри и много горещи конфликти:

То е страшна епопея, каза Маринова и обясни: Просто хора, които виждат, че точките им не са достатъчни, за да бъдат приети, стават много агресивни като агресията всъщност се завихря още преди да излязат точките като сума. Много е тежка ситуацията, повече хора желаят да бъдат там, където не може да бъдат приети всички желаещи и така се получава.

На първо време е нужен един много сериозен анализ на всички фактори, които доведоха до тази криза, който не е по силите на един човек, подчерта още Маринова и допълни:

Явно екип трябва много сериозно да отчете всички фактори и да се започне от анализа. Очевидно има и движение, съвсем нормални такива движения на живущите - примерно централните области на града се обезлюдяват, там няма деца, но има много хубави училища. По периферията, както сме ние тук, особено тези части в полите на Витоша страшно много се населява, има много новодомци, те също имат права, децата им, получава се конфронтация между местни жители и придошли. Това е изключително неприятно.

Трябва да има възможност, ако човек реално се премести сега да живее някъде, детето му да учи там, наблизо. Така, че е нужно да се направи такава система, в която да има баланс, но е факт, абсолютно доказуем, че хората започнаха масово да си сменят адресите, местоживеенето и изглежда, ако това е критерии, по който да се преценяват нещата, трябва да бъдем абсолютно сигурни, кристално сигурни, че това, което се заявява е вярно.

Цвета Брестничка от Асоциация „Родители“, която също се включи в разговора, се съгласи, че решението не е в това да променяме критериите за прием на децата, а в това да бъде осигурено еднакво, добро качества на образованието във всички училища:

Всъщност цялото напрежение се създава, защото част от училищата и то една малка част от училищата, са си извоювали престижа за това, че дават едно добро образование.

В същото време има училища, които също дават добро образование, но това не се вижда и родителите не го знаят и нямат доверието, че това ще се случи по този начин.

И на трето място - има училища, които не се справят с това да дадат добро образование на децата и всъщност е много важно да се вземат мерки тези училища да започнат да изпълняват функцията си по начина, по който трябва да го правят.

Защото не можем да делим децата на елитни и неелитни и за едни деца да има добро образование в едни добри училища, а за другите – каквото остане и както остане.

Юлиян Петров от синдикат „Образование“ отбеляза, че агресия има в образованието у нас не само при приема и също се съгласи, че всяко училище трябва да предлага добро качество на образованието. Той отбеляза, че директорите много трудно могат да постигнат баланс при приема:

Приемът трябва да се случи централизирано и електронно...

Директорите трябва да получават крайните списъци със съответно разпределените ученици, а пък родителите – да, наистина, трябва да бъдат част от този процес, но трябва наистина и да са съгласни с това, което необходимите експерти, които са участвали в това, са достигнали като определен баланс. Иначе тази агресия ще се увеличава.

Ние няма как да измислим нови критерии, те са измислени, първият и най-важен критерий по света, това е критерият на близост до учебната сграда, подчерта Петров и допълни:

От там нататък е въпросът дали ще търсим някакви времеви периоди на уседналост, това също може да се прецизира.

Целия разговор може да чуете от звуковия файл.

Прочети цялата публикация