Аню Ангелов: В конкурса за изтребителите няма състезание

В конкурса какъв нов тип изтребител да купи България на практика няма състезание, защото не може да се сравняват нови машини с употребявани, пък било то и модернизирани, коментира бившият военен министър Аню Ангелов. Той отбеляза, че изтребителите втора ръка са два пъти по-евтини от новите и имат много различни параметри. България избираше между три оферти за нов тип изтребител – новите шведски "Грипен"-и, втора ръка "Юрофайтър"–и от Италия и втора ръка Ф 16 от Португалия и САЩ. Работната група оцени като най-изгодно предложението на шведската компания "Грипен", а офертата за американските изтребители бе декласирана, тъй като не отговаряла на финансовите изисквания. По-рано тази седмица с гласовете на ГЕРБ и "Обединените патриоти" бе формирана парламентарна комисия, която да провери всичко около проекта. Според Аню Ангелов обаче едва ли има какво да проверява парламентарната комисия, тъй като няма база за сравнение между офертите. "На мен ми се струва, че въобще в случая няма състезание и едва ли има какво да се проверява. Когато имате, от една страна, един нов боен самолет, от друга страна, един модернизиран стар самолет, какво състезание може да има, след като вие сте определили горната цена за придобиване един и половина милиарда лева. В същото време цената на модернизираните машини е два пъти по-ниска от тази цена, за която говорим. Следователно няма състезание, каза Ангелов пред БНР. Ако бяха определили 2 милиарда лева, то тогава би имало състезание, добави бившият военен министър в първия кабинет на Борисов. Според него тогава биха могли да участват фирми, а не държави, които произвеждат съвършено други модерни изтребители. "Тогава би могло да се каже, че има някакво състезание. Затова си казваме, че този спор е безсмислен – какво са избрали и какво не са избрали", каза Ангелов. Някои въпроси около избора на "Грипен"-ите Бившият военен министър отбелязва през личния си профил във Фейсбук, че ще е важна и всяка клауза от бъдещия договор за новите самолети. "Особено важен ще бъде начинът на придобиване. Ако ние за тези огромни пари ги вземем на лизинг както Чехия и Унгария (и двете страни закупиха "Грипен"), това означава след изтичане на срока на договора България да няма друга възможност освен да продължи срока на лизинга, иначе ще остане без бойни самолети. Следователно би трябвало да забравим в бъдеще нашите ВВС да придобият самолети от следващи поколения и от други държави", коментира Ангелов. Той отбелязва, че шведските самолети са участвали в мисията за охрана на въздушното пространство Air Policing в Балтика, но дори и самолетите на Швеция не бяха допуснати да изпълняват бойни задачи по нанасяне на въздушни удари по време на кризата в Либия. Не участваха и Унгария и Чехия. "Нали ние не придобиваме боен самолет само за Air Policing, обучение и тренировки. Как шведските самолети, взети на лизинг, в състава на нашите ВВС ще участват в операции по член 5 (за колективната защита – б.ред.) или други по решение на НАТО? Организацията, в която страната собственик на самолетите не членува. За това в договора трябва да има изрична клауза, решаваща този въпрос при военен конфликт", посочва Ангелов. Той отбелязва още, че Швеция винаги е давала за пример големите индиректни офсетови програми в Чехия и Унгария. Само че междувременно има европейска задължителна директива, която налага значителни ограничения за индиректните офсетови програми, припомня Ангелов. Тези споразумения имат за цел да компенсират големите разходи за отбрана, като осигурят инвестиции в други сектори на икономиката. Офсетът обаче не се разглежда еднозначно, тъй като според експерти оскъпява излишно военните сделки. България има противоречив опит с офсета, като част от договорените дейности по споразуменията така и не бяха изпълнени. Стратегическите фактори Според Ангелов от изключително значение при подобни решения и преговори е да се оценява геополитическото положение на дадена страна. "Дали е в центъра на Европа или е призвана да охранява и отбранява, ако се наложи, югоизточния фланг на НАТО, до кое направление съществуват потенциални рискове за сигурността на НАТО и на нейната членка България. ВВС на България с кои държави-членки ще взаимодейства и с какви платформи са въоръжени техните ВВС", отбелязва Ангелов. Съседните на България страни разчитат предимно на американски машини. "Не стреляйте по пианиста" В същото време той допълва, че никой не трябва да се сърди на военната експертиза, че е избрала новия пред модернизирания самолет. Както се казва "не стреляйте по пианиста", защото това е кръгът от техните задължения и отговорности. Той припомня обаче, че в периода 2011-2013 г. е имало процедура по закупуване на нов тип боен самолет с горна граница на цената 700 млн лева. Бяха намерени възможности чрез тристранен междудържавен договор да се придобият 8-9 модернизирани Ф 16 от Португалия. Беше договорено с министрите на отбраната на САЩ и Португалия доставките да се разделят на "лотове" за шестгодишен период, като годишните плащания не надхвърляха 100-150 млн лева. "За съжаление след оставката следващите служебно и редовно правителство не продължиха разговорите", припомня Ангелов. Тогава назначената от него комисия с ръководител тогавашния зам.командир на ВВС бригаден генерал Радев при таван от 700 млн. лева, не е можела да избере новия пред модернизирания самолет. Така че и по онези "пианисти " не трябва да се "стреля", отбелязва Ангелов. Има ли възможност България да даде двойно повече средства за нови машини "Но като държавници трябва да си зададем въпроса дали само за две години държавата ни е станала два пъти по богата, та да определи два пъти повече средства от 1500 млн лева като горна граница за същите 8-9 самолета", посочи той. И припомня, че в момента има сериозни проблеми с недостига на военни, а заплатите им не са вдигани от 2011 година.

Прочети цялата публикация