Конституционният съд потвърди пенсионните промени на Горанов

Конституционният съд потвърди правото на гражданите да прехвърлят партидите си за втора пенсия от частни фондове в НОИ, като реши, че въпросните разпоредби не противоречат на конституцията. По идея на финансовия министър Владислав Горанов от началото на 2015 г. родените след 1959 г. получиха право да избират дали се осигуряват за пенсия едновременно в частен фонд и в НОИ или да се прехвърлят изцяло в държавното обществено осигуряване. Прехвърлянето може да бъде сторено най-късно до 5 години преди навършване на пенсионна възраст, като се дава и право на хората да се върнат отново в частната система в същия срок. Делото пред КС бе стартирано преди повече от година по инициатива на Върховния административен съд, който в мотивите си обяви, че смята пенсионните промени за противоконституционни. Конституционният съд обаче отсъжда обратното. Според мотивите на конституционните съдии учреденият в българската конституция модел на осигуряване е „социалният (общественият), а не либералният (частният)“. КС допълва, че конституцията не изключва либералния модел на осигуряване. „Напротив, той е изцяло допустим... Той обаче не е конституционно уреден като необходим, както социалния, а само като възможен наред с него“, се посочва в решението. Пенсионните промени на Горанов предизвикаха силен отпор през 2015 г. и 2016 г., особено от страна на частните пенсионни фондове. Министърът бе обвинен, че унищожава втория стълб на пенсионната система. На този етап интересът към прехвърлянето е сравнително слаб. По данни на Националната агенция за приходите (НАП) от март 2017 г., цитирани от в. „Сега“, едва около 10 000 души са се пренасочили партидите си за втора пенсия от частния си фонд в НОИ. Засега обаче ефектът от промяната е рано да бъде оценяван, защото все още не е дошъл етапът на изплащане на първите масови пенсии от втория стълб. Възможно е, когато този процес стартира към 2021 – 2022 г., повече хора да започнат да проявяват интерес да прехвърлят парите си в НОИ, за да взимат държавна пенсия. Причината е, че има голяма вероятност в доста случаи тя да се окаже по-висока от частната, ако дотогава държавата не коригира в закона намалението на пенсията от НОИ за родените след 1959 г., което ще е между 22 и 28%. Именно разликите между размера на държавната и на бъдещата смесена пенсия (държавна и частна) след 2021 – 2022 г. се оказа сериозен проблем, който бе обект на много спорове миналата година и все още не е решен. Осигурените обаче трябва да имат предвид, че ако са пропуснали 5-годишния срок преди навършване на пенсионна възраст, няма как да се прехвърлят в НОИ, а ако са го направили, няма как да върнат спестяванията си в частен фонд. В момента пенсионната вноска в частен фонд е 5%, а частта за родените след 1959 г., която отива в НОИ, е 13.8%. Ако човек избере да се осигурява само в държавното обществено осигуряване, цялата му вноска в размер на 18.8% ще отива в НОИ. Реформата във втория стълб на пенсионната система се оказа нерешим проблем при второто правителство на Бойко Борисов. Тогава не бяха прокарани нито мерките за засилване на контрола върху частните фондове, нито беше постигнат консенсус как да се регламентира изплащането на вторите пенсии. Очаква се тази тема да стане особено актуална при третото управление на Борисов, доколкото наближава стартът на изплащането на пенсиите от втория стълб през 2021 – 2022 г.

Прочети цялата публикация