НС премахна "вечните длъжници" и ограничи частните съдебни изпълнители

Парламентът единодушно прие в петък на първо четене общо четири законопроекта за изменение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), внесени от ГЕРБ, БСП, "Обединени патриоти" и "Воля". Поправките въвеждат 10-годишна абсолютна давност за дълговете на физическите лица, премахвайки т.нар. "вечни длъжници" и ограничават правомощията на частните съдебни изпълнители (ЧСИ), банките и монополите. За тези промени лобираше омбудсманът Мая Манолова, която преди ден издейства и подкрепата на премиера Бойко Борисов срещу "модерното робство". Освен регламентирането на 10-годишна давност за дълговете на физически лица, се въвежда ограничение, според което сборът от таксите за принудително събиране на дълг от ЧСИ-тата не може надвишава размера на дълга. Предлага се и всеки длъжник да има право да подава жалба, с което да спира изпълнителното дело, а банките да не могат да издават заповед за незабавно изпълнение. Сред новите регламенти фигурира и задължение за банките и монополите да търсят длъжниците си най-малко три пъти, като веднъж това да става в почивен ден, включително и чрез техните работодатели. Има и идея в съдебното решение, с което се признава даден дълг, да бъде посочвана банковата сметка на длъжника, за да може той да се издължи без да се стига до изпълнително производство. "Дяволът е скрит в детайлите, така че аз много внимателно ще следя работата по законопроектите между първо и второ четене. Много се надявам, че между първо и второ четене неговите основни моменти няма да бъдат променени, както вече се е случвало, защото, когато се отстоява справедливостта, недоволни няма, а успехът е за всички", коментира Мая Манолова приетите на първо четени промени в ГПК. Внесени от четири от петте парламентарни групи, поправките бяха гласувани единодушно, без нито един "против" или "въздържал се". Това провокира председателстващия заседанието зам.-председател на НС Нигяр Джафер (ДПС) да възкликне: "Впечатляващо и рядко срещано единодушие. Поздравления!" Председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) пък призова колегите си да не се фокусират само върху ЧСИ-тата, а да погледнат и дейността на фирмите за събиране на дългове. "Ако някой прави безобразия, ако скача над закона и над главата на длъжниците, надали това са само частните съдебни изпълнители. Кога ще погледнем какво правят и т.нар. колекторски фирми и какви са регулациите за тях? Всяка сутрин отвън граждани ме срещат с уведомления за прехвърляне на дълг, които са абсолютно безобразни – липсва размер на задължението, има три места, на които да бъде изпълнено и е погасено отпреди 12 години. Това не е ли опит за правно изнудване", попита Кирилов, чийто призив срещна одобрението на БСП. Социалистите обаче имат разминавания с ГЕРБ по отношение на предложението банките да бъдат лишени от възможността да се снабдяват със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. Подобно на управляващите, ДПС също са против промяна на този регламент. "Така премахваме само един способ, вместо да решим проблема. Възможности банката да се снабди с изпълнителен титул по други способи - колкото искате. Това може да стане с нотариална заверка на договорите. Банките ще започнат да ги заверяват и мислите ли, че те ще платят таксата? Всичко ще се товари на гърба на кредитополучателя и евентуален длъжник. Затова започвам да изпитвам резерви към промяната на чл. 417 ГПК", обясни преди началото на дебата Хамид Хамид от ДПС. "Преди 10 години заповедното производство е изглеждало толкова атрактивно и е заблудило публиката – то е едностранно, в него не участва длъжникът. Той разбира накрая, когато се издаде заповед за изпълнение. Но той много лесно може да я преодолее само като напише: "Възразявам". Само че длъжникът не разбира, че от това действие следва двегодишен процес със съдебни разноски. И ако искът бъде уважен, всички разноски са в тежест на длъжника. Ей това трябваше 10 години да обясняваме на хората, за да знаят какъв е резултатът от заповедното производство", заяви по този повод и Данаил Кирилов. Шефът на правната комисия подчерта, че с колегите му трябва да приемат промени, гарантиращи, че длъжниците ще бъдат уведомявани за издадена заповед за изпълнение, за да може да предприемат правилните за тях действия в изпълнителния процес. Очаква се въпросните промени в ГПК да бъдат гласувани и на второ четене през септември.

Прочети цялата публикация