Светлана Божилова: От публичния фокус отсъстват същностни въпроси за медийната среда преди Председателството

Във всеки отчет внасяме промени за промени в Закона за радиото и телевизията, тъй като последните са от далечната 2002-а година, а развитието на медийната среда оттогава налага същностни промени, това отбеляза в интервю за предаването "Неделя 150" членът на Съвета за електронни медии Иво Атанасов след парламентарния отчет на медийния регулатор през изминалата седмица. Атанасов определи промените като доста закъснели.

За миналата година една от големите телевизии има 40 наказателни постановления за превишено време за реклама, друга е с 12, съобщи Атанавос и допълни, че най-проходими в съда са онези наказателни постановления, за които има измерител, например рекламите на час, посочи Иво Атанасов, очертавайки една от проблемните зони в работата на СЕМ:

Там, където в законатекстът не е достатъчно ясен и няма обективен измерител – като реч на омразата, нарушаване на добрите нрави и личното достойнство, наказателните постановления се издават възоснова на личната преценка на всеки от членовете на регулатора  и се случва в съда да падат.

Много нарушители се изхитрят и не получават наказателното постановление, а това дава лош пример на онези, които са съвестни и си плащат глобите, уточни Атанасов.

За политиците от всички парламентарно представени партии въпросът кой е водещ - кой ще бъде член на СЕМ или директор на БНР, а не какви политики и какво се случва с медийната регулация в България, посочи медийният експерт Светлана Божилова.

Преди Председателството важният въпрос в дневния ред на обществото е за образа на България пред света и Европейския съюз, водещи трябва да бъдат обществените медии и защо не заработи фонд „Радио и телевизия“, обясни Божилова. Тя напомни и колко е важно да има финансиране на обществените медии и чрез такси на потребителите:

Направете сметка - приблизително 2 400 000 домакинства, ако дават по два лева, това е почти бюджетът на БНТ за година. И тогава медиите и управляващите медиите няма да гледат към политическите институции, а ще се вълнуват от изследвания на потребностите и интересите на аудиторията. Самата аудитория ще припознае истински тези медии като свои. Ще иска от тях програми, които са пряко свързани с темите, които я вълнуват. 

Радио "България" се нуждае от реформиране, но всякакви приказки, че е свършило времето на комунизма и желязната завеса и няма нужда от това радио, за мен са алогични, изтъкна Божилова.

Двете мнения чуйте в звуковия файл. 

Прочети цялата публикация