Здравният министър започва дебат за демонополизацията на НЗОК

Здравният министър Николай Петров обяви във вторник, че ще инициира дебат за демонополизация на здравната каса. Съвместна работна група между министерствата на здравеопазването и финансите вече работела по тази тема. Целта й е да конкретизира моделите, по които може да се случи обсъжданата от години демонополизация. Изказването на Николай Петров бе по повод обявяването на приоритетите на МЗ за мандата на правителството. Министърът изреди дълъг списък от теми, но без ясни срокове и детайли по изпълнението им, което остави усещането, че повечето са по-скоро пожелания, отколкото ангажименти, които има реален шанс да бъдат изпълнени. Заплащането в здравеопазването ще е по нов модел Петров не даде никакви подробности по въпроса за демонополизацията на НЗОК. Също на мисловен етап е и другата идея на министъра – да въведе нов модел на заплащане в системата на здравеопазване. Тя тепърва щяла да се коментира със засегнатите съсловия и на този етап няма ясна идея как би изглеждал новият модел. "Сега заплащането на труда в здравеопазването е една енигма. Има места, където заплатите са доста добри и други, където са трагични“, съобщи министърът. По думите му в клиничните пътеки няма перо "труд“. Затова той ще направи работна група, за да остойности труда на лекарите и другите медицински специалисти според квалификацията им и обема дейности, който извършват. По думите на Петров обаче темата била деликатна, защото един лекар можело да прави по шест операции на седмица, които обаче да не бъдат равни на една, направена от друг лекар. Министърът даде пример с болницата в Ловеч, която била съсипана финансово, но с добри заплати, които обаче специалистите не били получавали от 5-6 месеца. НЗОК ще сключва договори с болниците според качеството Един от малкото срокове, с които се ангажира Николай Петров, бе изработването на нов модел за управление на болниците, което щяло да стане до края на годината. Той заяви, че дори Върховният административен съд окончателно да отмени Националната здравна карта, МЗ и НЗОК ще продължат да работят за финансиране на базата на лекувани болни, а не на брой болници. За целта освен здравната карта ще се въведе и критерий за качество на медицинските дейности. Така за определена група болести здравната каса ще сключва договори само с лечебните заведения, предлагащи най-доброто качество. "Нека да има болници, нека да има конкуренция, но нормално ли е България да има 300 болници“, попита Петров. Той добави, че идеята му определени лечебни заведения да работят без бюджетни лимити на базата на ясни критерии засега е само на етап обсъждане с Министерството на финансите. Специален фонд ще поеме редките болести Петров съобщи още, че финансирането на лечението на редките болести вече ще става чрез специален фонд, който ще се пълни с пари от здравни вноски, като целта е да има по-голяма яснота за разходите по това перо. Сега тези заболявания се финансират директно от здравната каса. Министерството на здравеопазването ще въведе пилотно диагностично-свързаните групи в отделни болници или отделения с цел да проследи чрез тях разходите за лечение са по-оптимални. Засега обаче не е ясно кога и в кои лечебни заведения ще се случи това. Без да се ангажира със срокове, министър Петров заяви, че трябва да се направи и Национална аптечна карта, за да се определят нуждите на отделните населени места от аптеки. Целта на картата не била да се ограничава пазарната инициатива, а да се създадат стимули за разкриване на аптеки в малко населени места. В петък министерството ще представи и приоритетите си в лекарствената политика, включително новата си инициатива да въведе ограничения при износа на определени лекарства, за да няма недостиг по аптеките. Интегрирана система ще свързва болниците и държавата Работи се и по електронното здравеопазване, но и там няма ясни срокове за въвеждането на обсъжданите от години електронни рецепти, електронни здравни досиета и т. н. Ще се прави и интегрирана информационна система с аналитичини функции между МЗ, НЗОК, НОИ, НАП и всички доставчици на медицински и здравни услуги, с цел по-голям контрол върху парите за здравеопазване, защото сегашните последващи проверки на НЗОК не вършели достатъчно работа. Дали ще има допълнителни средства за целеви програми в стоматологичната помощ за деца, ученици и за зъбно протезиране на възрастните, ще стане ясно при обсъждането на бюджета на здравната каса за 2018 г., каза още Петров. Здравният министър възнамерява да прати на прокуратурата одитен доклад за работата на Националния център по трансфузионна хематология. За дейността на звеното имало "тежък“ одитен доклад, но след оставката на предишния директор Николай Андреев работата на центъра се подобрявала и вече той работел и в събота.

Прочети цялата публикация