Марио Мишев: Историята е наука за бъдещето

В училище трябва да се инвестират усилия в съвременно дигитално съдържание като алтернатива на неатрактивните и лошо написани учебници, това каза в ефира на „Хоризонт“ Марио Мишев, 24-годишен студент по политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, един от създателите на проекта „Българска история“, редактор на едноименното списание и автор на пет книги.

Според него, обаче, съдържанието на учебниците не е най-важният проблем в българското образование. Това са по-скоро подготовката на учители и техният брой, начинът на финансиране на училищата и неадекватното отношение към децата със специални образователни.

Мишев откроява като един от важните ефекти от уроците по родолюбие, които той и неговите съмишленици от Сдружение „Българска история“ изнасят в различни училища, провокацията към осмисляне и проблематизиране на фактите.

Днес българският учител често ще сподели, че просто той не може да провокира учениците, не може да им грабне вниманието. Дали това, което ние правим и това, което успешните учители правят, дава резултат, трудно можем да кажем към днешна дата. Може би след 10 години ще кажем.

Учебната програма по проекта „Българска история“ протича с прожекцията на много исторически филми и авторите ѝ се стремят да се възползват от технологичното ежедневие на младежите. Според Мишев трябва: Когато говорим за история, да си служим с неща, които са близки до тях. Не да им казваме: Изключете си телефоните – напротив: Погледнете си телефоните и там ще видите, например, нашия сайт, който може да бъде много полезен в подготовката по история, защото просто е написан на един достъпен за вас език. И тогава виждаме просто, че това посещение в конкретното училище има смисъл, защото на децата им остава нещо в главата и просто приемат историята по по-различен начин.

В коментар за познанията на младите хора към събитията, свързани с Независимостта, писателят подчерта, че и много от възрастните не знаят достатъчно. Според него мнозина са запознати със Съединението, Руско-турската война, Априлското въстание, но по-малко с датата на Независимостта и това вероятно е така, защото тя се възприема по-скоро като „юридически акт, който не е бил защитен с война“: Може би доста хора го смятат за второстепенно събитие, отбеляза Марио Мишев.

Недопустимо е историята да бъде един от най-трудните за учениците предмети, както показват резултатите от наскоро проведено изследване, смята Мишев. За него това е неприемливо, защото историята не е точна наука за дати и за събития, тя е наука за миналото, наука за поуките и за бъдещето, доколкото от нея се изличат уроци за бъдещето, които са много важни за младия човек.

Цялото интервю на Диана Дончева с Марио Мишев можете да чуете от звуковия файл.

Прочети цялата публикация