Българските музиканти са не само талантливи, но и много добре научени

В сутрешното ни "Радиокафе" ще прескочихме до Лисабон, или по-точно Лисабон ни гостува в лицето на българската цигуларка Искрена Йорданова, която от 23 години живее, работи и (наистина) прави музикални и научни чудеса в португалската столица. Започнахме от най-хубавото в Лисабон, което е ... светлината  - "слънцето сияе през цялата година и всички е много позитивно" - с усмивка (както прави всичко) отговаря Искрена. Запазва я дори като говорим за трафика, който "в Лисабон е доста по-съществен оттук, по-значителен като количество, разстоянията са по-големи..." Лисабонци са свикнали, но (естествено) се ядосват бурно, иначе са изключително толерантни към пешеходците и точно толкова агресивни към останалите шофьори". Много сме близки - българите и португалците, според нея, въпреки че сме на двата края на Европа и слабо се познаваме. Близки сме и като манталитет, и като не особено високо самочувствие, за съжаление. Иначе в Португалия българската колония не е от най-големите, като самата Искрена познава най-вече музиканти и спортисти.

Основната ни тема обаче, естествено, е оркестърът за старинна музика Divino Sospiro, на който Искрена е и създател, и концертмайстор. Всичко започва да се случва преди близо 14 години, а реално това е най-значителният проект за старинна музика в Португалия. Една от основните цели на състава е  преоткриването на португалския репертоар и най-вече на творбите, които са се изпълнявали през 18 век в страната. "Пълно е с интересни неща, които лежат в библиотеките и ни чакат да ги открием" - с ентусиазъм продължава Искрена. За нея всичко, свързано с Divino Sospiro, е интересно, многопластово и пълно с предизвикателства, а голямото й удовлетворение идва от факта, че проектът е наистина устойчив. Най-хубаво е именно откривателството - "не само самите творби, а и как е протичал животът в кралския двор, всички церемонии, историята на самите композитори и изпълнители".

Освен с оркестъра с много наситен музикален график, от 4 години нашата сънародничка е открила и изследователски център в двореца Кеуш близо до Лисабон, също оттогава прави и музикален фестивал. Всъщност този център е първият в Португалия, подобен (изключително добре работещ) има в двореца Версай. Самият португалски дворец може да бъде сравнен с един малък Версай, построен е в средата на 17 век, има прекрасни градини. Именно там се провежда фестивалът, който тази година получава специално отличие от Европейската федерация на фестивалите и е определен за "remarkable festival". Та това е фестивал, на който се представя именно музиката, звучала в този дворец. Става дума предимно за опери или серенати, разяснава Искрена, която с голямо удоволствие се "рови", търси, (пре)открива по една неизпълнявана творба всяка година. Четири такива произведения са вече факт, като при това всички те ще бъдат издадени и записани. "Така ще са достъпни и ще могат да бъдат изпълнявани и от други" - радва се Искрена.

В разговора тя ни пренася във времената на разцвета на музиката в Португалия - разцвет, който започва в началото на 18 век, когато в Бразилия (тогава тяхна колония) откриват злато и диаманти. Тогава португалските владетели се амбицират да се поставят наравно с италианските, "по религиозен път да стигнат да славата и съзнателно започват една всеобхватна културна политика, в която музиката (не само религиозната) играе много важна роля." Построяват се големи оперни театри, поддържат се оркестри, канят се най-известните изпълнители от цял свят. "Точно както е сега в Европа" - смее се Искрена. Но познанията й са съвсем сериозни, може би тук трябва да добавя и факта, че тя има защитен докторат по музикология. Продължавайки с историята, стигаме до фаталната за Лисабон 1755, когато силно земетресение унищожава буквално целия град, сринати са оперните зали и библиотеките. За щастие, все още се намират запазени архиви и именно с тях работи българската цигуларка. Всъщност една от тези възстановени опери е творбата, която е била изпълнена в Лисабон буквално ден преди земетресениято. Тя се нарича "Антигоно" и "главната роля е нея е написана за тенор, което рядко се е случавло по онова време и в Лисабон я е изпълнил Антон Раф, много известен певец, за когото по-късно Моцарт пише "Идоменео"- потапя ни в музикалното минало Искрена Йорданова. 

По отношение на настоящето и близкото бъдеще -  Divino Sospiro очакват излизането на два (вече записани) диска, единият за реномираната компания Deutsche Harmonia Mundi (с творби на неаполитанския композитор Джовани Паизиело). Останалите подробности - в интервюто, което можете да чуете тук.

Искрена Йорданова има сестра - Велияна (и двете с красиви, нестандартни и запомнящи се имена), която също е цигуларка, също живее в Лисабон, и също е концертмайстор (на Държавния португалски симфоничен оркестър) и създател на камерната формация "Дамитe на Сан Карлуш"). И двете са възпитанички на музикалното училище в София и на Националната ни музикална академия. И тук става ясно колко се цени българското музикално образование в Португалия - "о, да, радва се на голям престиж, изобщо нашите музиканти са ценени навсякъде - категорична е нашата гостенка, - ние сме не само талантливи, но и много добре научени."  Искрена искрено се надява, че България няма да "забрави" музикалното си образование. Тя си замина за Лисабон, където ще продължава да търси, открива и представя съкровищата на португалската музика. Би искала да дойде в София с Divino Sospiro - досега са имали два концерта в България, все на "Варненско лято".

Прочети цялата публикация