Mediapool.bg | 02.10.2017 13:18:53 | 373

Главният прокурор не съжалява за нищо в този ВСС


Главният прокурор Сотир Цацаров не съжалява за нито едно решение на досегашния състав на Висшия съдебен съвет (ВСС), което е подкрепил с гласа си през изминалите 5 години. Това заяви той в отговор на журналистически въпрос след откриването на учебната година в Националния институт на правосъдието (НИП) в понеделник. "Ако за нещо съжалявам, е за това, че на моменти съм се подвел по общо насаждания от едни или други, даже от единици хора, дух на конфликтност и противопоставяне. Но такъв ми е характерът, а и освен това моето виждане е, че статутът и името на колегите ми прокурори трябва да се брани по този начин", добави главният прокурор. Въпреки че не спомена никого поименно, той визираше представителите на малцинството в съвета, които многократно са критикували нежеланието на Цацаров да предложи конкретни идеи за реформа на държавното обвинение, която да предвиди някаква форма за контрол върху дейността на главния прокурор. В този смисъл бяха и част от препоръките на европейските прокурори, които извършиха анализ на прокуратурата м.г. След обявяването на доклада им обаче, нито Цацаров, нито управляващите предложиха някакви структурни промени в прокуратурата. "Важното е да гледаме напред, важното е в този съвет да се работи за обществото и магистратите, да се преодолеят всякакви личностни противоречия и, общо взето, да се работи конструктивно. Да не се повтарят грешките, ако ги повторим, значи не сме научили нищо", демонстрира желание да загърби постоянните си противоречия с някои членове на ВСС Цацаров. Сред хората, които редовно попадаха в словесни сблъсъци най-ярко се открояват Калин Калпакчиев и председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов. Но докато първият бе изборен член от квотата на съдиите в съвета и мандатът му изтече, то вторият попада по право и в следващия състав. Въпреки многобройните скандали, които сътвори предишният състав на съвета, както и постоянните негативни оценки, които провокира от Брюксел, главният прокурор отказа да даде оценка на 5-годишния му мандат. Загатна само, че ако трябва да определи нейното цифрово изражение, то би било малко. "В същото време този съвет бе и свързан с множество скандали. Аз бих ги разделил на две категории. Първата – съвсем заслужени скандали, т.е. скандали, които ние сами създадохме и които, всъщност, общо взето с повече мислене и с повече работа можеха да бъдат избегнати, защото нито колегите ни, нито обществото ги заслужаваше тези скандали", заяви Цацаров без да влиза в конкретика. Не пропусна обаче да развие за пореден път тезата си за задкулисния сценарий, в който съдебните кадровици изкуствено са били вкарвани отвън. "Втората група бяха инспирираните скандали. В съвета, не е тайна за никой, имаше една група, която се стремеше всяко заседание да предизвика скандал. Скандал, който нямаше нищо общо с работата на съдебната система, не носеше нищо позитивно, но само по себе си навяваше на мисълта, че този ВСС не работи. Немалка част от тези скандали, трябва да си го кажем съвсем ясно, бяха инспирирани външно от хора, които не са на парламентарните банки, но си мислят, че са в редиците на политическия живот", визирайки основно бившия правосъден министър и лидер на "Да, България" Христо Иванов. Двамата бяха в открит конфликт, докато Иванов председателстваше заседанията на ВСС. Бившият министър дори на няколко пъти атакува пред Върховния административен съд скандални решения на мнозинството в съвета, като отказа му да образува дисциплинарни производства срещу бившите ръководители на столичното следствие и Софийския градски съд – Петьо Петров и Владимира Янева. В крайна сметка първият успя да напусне безпроблемно съдебната система, въпреки че бе уличен от три съдебни инстанции в провокация към подкуп, а втората бе осъдена условно за незаконно дадени СРС разрешения. Цацаров обаче така и не се спря на нито един от многото подобни моменти в работата на досегашния състав на съвета. Вместо това открои като негов успех фактическото разделяне на ВСС на съдийска и прокурорско-следователска колегии, което бе регламентирано с конституционните промени, приети в края на 2015 г. По думите му то е оказало положително въздействие върху системата, макар че преди да бъде въведено самият главен прокурор бе сред скептиците по този въпрос. "Колкото и скептицизъм да е имало в нас по отношение на разделянето на съвета, сегашната му структура за прокуратурата е повече от добра, защото тя ни позволява да си решаваме кадрови, организационни и всякакви други проблеми самостоятелно. В същото време не могат вече да се правят внушения, че едва ли не прокурорската колегия, главният прокурор или който и да е диктува. Съдиите решават за съдиите, прокурорите – за прокурорите", коментира главният прокурор.

Прочети цялата публикация