Дискусия диагностицира проблемите и сценариите за развитие на "демократичната общност"

"Демократичната общност съществува без всякакво съмнение, но тя е малцинство в българското общество. Доминиращият тип политическа култура в България е политическата култура на поданика, а не на гражданина. Тази доминираща култура определя отношението към държавата, законността, собствеността и към гражданското и политическото участие. В това отношение ние сме малцинство. Но в същото време истинските реформи винаги се правят от малцинства, а не от мнозинства". Такъв анализ направи във вторник политологът Антоний Гълъбов в рамките на дискусия на тема "Политическо представителство на демократичната общност в България", организирана от Гражданския съвет на РБ, съвместно с фондация "Конрад Аденауер". На срещата присъстваха представители на "старата" и "традиционна" десница, социолози, политолози от почти целия спектър на т.нар. демократична общност. Не присъстваха водачи на партиите, явили се на последния парламентарен вот във форматите "Нова република", Коалиция "Да, България" и Реформаторски блок. За сметка на това в залата се появиха Стоил Яков от ДСБ, и Атанас Славов от Да, България, но пък подчертаха, че присъстват там в лично качество. По неофициална информация представители на СДС и ДБГ не са били поканени от организаторите. За сметка на това обаче са били поканени символни лица от ГЕРБ като Томислав Дончев и Румяна Бъчварова, но те не присъстваха. Тяхното присъствие бе компенсирано от близкия до ГЕРБ Георги Харизанов от Института за дясна политика. На дискусията присъстваше и бившият член на ДПС Осман Октай. Гроздан Караджов: Няма как да си демократ и да се примиряваш с имитации "Няма как да си демократ, ако се примиряваш с имитацията на съдебна реформа, която има за цел не да ликвидира, а всъщност да бетонира модела "Кой". Няма как години наред да си се борил за приватизация и да си защитавал неприкосновеността на частната собственост, а сега безропотно да се съгласиш с национализация в полза на олигархични кръгове. Няма как да преглътнеш и тоталното смазване на свободата на словото, пример за което е и днешното събитие. Няма как да махнем с ръка, когато милиарди от нашите данъци потъват в партийни фирми и няма как да жертваме основни ценности и морални стойности в името на една имагинерна стабилност", каза председателят на сдружението "Граждански съвет" и бивш депутат от Реформаторския блок Гроздан Караджов, откривайки дискусията. Караджов, който не бе в нито една от листите на десницата на последните избори, поиска честен разговор за демократичната общност, обяснявайки, че това е целта на сбирката, случваща се във време, в което избори не се задават. По думите му такава сбирка ще има и идния месец. "Разединители и обединители се активизират тогава, когато чисто математически трябва да се прескочи 4-процентовата бариера. Но отказвам да повярвам, че нашата общност не може повече, че не можем да надхвърлим простото събиране на структури", каза той. Самовлюбеното представителство Според него проблемът на демократичната общност е, че политическото й представителство е елитарно, самовлюбено, самодостатъчно и "смята, че е право дори, когато греши и повтаря едни и същи грешки, вярвайки, че резултатът ще е различен и той е - уви, все по-лош". Според Караджов отговорът на въпроса защо се стигна до липса на представителство на така наречената реформаторска общност в парламента минава през честна оценка на пребиваването на Реформаторския блок във властта. По думите му подобна оценка е "нещо, от което мнозина бягат като дявол от тамян, защото в момента е много лесно да се правиш на опозиция, защото нямаш достъп до никаква власт, но е много по-трудно да решиш докъде отстояваш принципи, когато се появи някакъв, макар и минимален шанс за участие в управлението". Проф. Михаил Неделчев направи ретроспекция на миналото отпреди 9 септември и отрече тезата на комунисти и социалисти, че тоталитарният режим е заличил паметта и инстинктите на демократично мислещите хора. Според него демократичната общност у нас я има, жива е и е потенциално цялостна, доколкото продължават да я поддържат зациклилата декомунизация и заплахата от Изток. По думите му тази общност е по-голяма от всяка партия, коалиция или съюз и тя има още много работа за вършене. Пет сценария за общността На по-различно мнение бе доц. Антоний Гълъбов, според когото е съмнително дали общността е цялостна и я има на практика, при положение, че няма енергия да се противопоставя на заплахи за демократичното развитие. Той посочи и пет сценария за автентичната десница в България. Първият е да се запази сегашното положение - глуха опозиция, от която никой видимо не изпитва нужда и от нея няма ясна гражданска потребност. В този сценарий всичко си продължава в леко клубна форма на хора, които имат доста свободно време. Вторият вариант е да си представим, че демократичната общност би могла да се мобилизира и да се разшири на базата на това, че се противопоставя на управляващото мнозинство, но това може да доведе до определени щети. Третата опция, по думите на Гълъбов, е общността да се противопостави на всички и опитвайки се да изтегли центъра на политическия разговор. Четвъртият сценарий, който има по-прагматични измерения, е общността да се опита да създава алтернативи на местно равнище и това е добър вариант, защото пред 2019 г. предстоят местни избори, колкото и тази тема досега да е останала неразбираема за много от политиците. Петият сценарий преминава през опит да се изгради национална концепция, която да върне в центъра на дебата качеството на евроатлантическата интеграция на Българи. "Да спрем да мисли за политиката като пърформънс" По думите на политолога Христо Панчугов пък "никога не е късно да се започне отначало". "Но за 10 години аз този разговор го водя за трети път и винаги катастрофира на едно място – говорим сами на себе си. Трябва да започнем да говорим на общността. Да спрем да мислим, че ние имаме всички рецепти", обясни той. Според Панчугов трябва "разговорът да напусне тази зала и ако може ние да мълчим повече, а други да говорят". Той смята, че се налага "да спрем да мислим политиката като пърформънс – кой по-креативно ще представи по същество безсмислена концепция". По думите му голяма част от неуспехите на десницата са в нежеланието да се назоват нещата с истинските им имена. Режисьорът Стоян Радев каза, че първият въпрос е какво означава "демократична общност" и че в общ смисъл това е избирателният корпус и наличието на всеобщи избирателни права, каквито имаме и дори демократични избори се провеждат "по-често от необходимото". Според него в по-тесния смисъл демократичната общност са хората, които не само гласуват, а и "съзнават какво вършат, разбират, че в крайна сметка законовият ред, правовата държава превръщат населението от поданици в граждани". По думите му в залата днес се бяха събрали хора, които имат висока степен на разбиране за демократичност, нещо като демократична аристокрация, чието самочувствие за разбиране обаче е съчетано с неумение да се удържа власт, да се остава във властта. Според него и в антикомунистическото говорене има пропуск и той е, че до момента се акцентира само върху репресиите на режима, но не и на характера му на "принуждаваща утопия" и защо е утопия. "Антикомунистическата общност има нужда от ново изговаряне, цялостен разказ, който не е разказ само на пострадалите, на зверства и репресиите, а и разказ за идеали, които са на реалния живот, а не на принуждаващите утопии.", завърши Радев. "У нас демократичната общност се създава като общност на хора с антикомунистическо съзнание, но не всички антикомунисти са демократи. Когато мислим за тази общност, на първо място трябва да мислим за хората, които мислят антиавторитарно", заяви доц. Румяна Коларова, която бе съветник на президента Росен Плевнелиев. Към края на дискусията Михаил Неделчев заяви, че разговорът няма и никога не е имал за цел да прави мост към ГЕРБ и въобще няма място да се мисли в тази посока. Той нарече тази интерпретация "недоразумение".

Прочети цялата публикация