Свободният енергиен пазар остава имагинерна цел

Заявяваната като приоритет на няколко правителства либерализация на електроенергийния пазар, която нееднократно се отлага във времето, остава имагинерна цел и за твърди срокове към момента не може да се говори. Освобождаването на търговията с ток ще е съпътствано от тежки преговори между НЕК и производителите на енергия с дългосрочни договори за преоформянето на сегашните им контракти с преференциални цени. Предстои сложна оценка на финансовия ресурс, необходим за енергийни помощи за уязвимите потребители, както и засилване на контрола върху борсовата търговия с ток, където се оказва, че са възможни манипулации, но няма предвиден механизъм за техния контрол и санкции за нарушителите. Това стана ясно по време на дискусия за предстоящите законови промени в електроенергийния сектор, организирана от сп. "Ютилитис" в сряда. В нея участваха зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков, шефът на енергийния регулатор Иван Иванов, зам.-председателят на енергийната парламентарна комисия Валентин Николов, както и представителите на най-големите енергийни компании в страната. Преди средата на 2018 г. надали нещо ще се случи Самите законови промени обаче така и не станаха ясни, като се разбра, че поне до средата на 2018 г. те няма да са факт. От думите на Иван Иванов се разбра, че все още моделът на либерализация на електроенергийния пазар се съгласува с Европейската комисия, а Валентин Николов обясни, че бъдещите законови поправки, внедряващи предпочетения начин за освобождаване на търговията с ток, трябва да следват бъдещата енергийна стратегия на България. Концепция за такава с хоризонт на политиките в нея до 2050 г. се изготвя от екип на БАН, ката енергийният министър Теменужка Петкова обясни, че се очаква да е готова тази есен. След това предложенията ще бъдат съгласувани с обществеността и всички политически представени партии и чак тогава да се готвят поправките в Закона за енергетиката, които да регламентират правилата и сроковете за либерализацияна на енергийния пазар, която не се е случила единствено у нас от целия Евросъюз. "Поне пет-шест месеца ще отнеме гласуването на законовите поправки в парламента", каза Валентин Николов. Сложни преговори за наместване на държавна помощ Жечо Станков обяви, че има пътна карта за освобождаването на пазара, която обаче ще започне да се прилага след одобрение на Еврокомисията. С финансовото министерство още се правели разчети за помощта, която ще дава на уязвимите клиенти, каза зам.-министърът, а Валентин Николов обясни пред журналисти, че нещата не били толкова прости, тъй като за освобождаването на цените на тока трябва да се предоговорят дългосрочните контракти за изкупуване на ток от двете т.нар. американски въглищни централи в "Марица Изток", с когенерациите и с производителите на енергия от възобновяеми източници. Специално за контрактите с компаниите "Ей И Ес" и "КонтурГлобал" нещата се усложнявали от това, че Европейската комисия е установила, че те са получили неправомерна държавна помощ, чийто размер сега се изчислявал, и тя трябва да се приспадне от цените на двете американски централи при предоговаряне на контрактите. Директорът на "Ей И Ес" Иван Цанков обаче припомни, че не само тяхната компания, а целият енергиен сектор, има инвестиционни проекти, които са зависими от банково финансиране и пазарните участници трябва да имат пълна яснота как ще бъдат компенсирани сегашните им договори за изкупуване на тока им от държавната "Национална електрическа компания" (НЕК). Цанков каза още, че бизнесът е много притеснен от това, че относно либерализацията на пазара продължава да липсва по-подробна информация, а от години се обсъждат само общите насоки. Той все пак коментира, че забавеното освобождаване на пазара има и положителна страна, а тя е избягването на грешките, допуснати от други държави в хода на либерализацията на техните пазари. В отговор Жечо Станков информира, че именно с цел избягване на метода проба-греша и на промяна на правилата и законите в движение, които дестабилизират отрасъла, ведомството му е поискало от съседните държави списък с техните грешки при либерализацията. Предпоследният план е за изцяло свободни цени от 2021 г. Последните намерения на правителството относно освобождаването на търговията с ток, които обаче подлежат на доуточняване, а вероятно и на промяна на заложените в тях срокове, представи председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов. Според регулатора със законово регламентиране трябва до края на 2018 г. да бъдат изкарани на свободния пазар всички стопански потребители, а през 2021 г. това да се случи и с всички битови. Валентин Николов обаче призна, че тези срокове може и да не се спазят, коментирайки, че премахването на определяните от КЕВР цени на тока ще доведе до поскъпване на тарифите на електроенергията, което е тежка политическа цена. В момента едва 5.4 на сто от електроенергията се търгува на борсата за ток, която е единственото прозрачно място за търговия. Там по изискване на Еврокомисията са длъжни да продават определени количества ток държавните дружества АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица Изток 2" и НЕК. Част от търговията на борсата е с препродавани количества електроенергия. Трите държавни производителя на ток имат и собствени платформи за търговия, а голяма част от обемите се договарят по неясни правила. Безнаказани борсови измами Оказва се обаче, че и на борсата за ток са възможни манипулации и договори под масата. Иван Иванов обяви, че са засечени такива транзакции, но но за съжаление установените нарушители не могат да бъдат санкционирани, защото просто не са предвидени законодателно глоби за това, а и самата КЕВР няма правомощия да разследва такива измами. Затова Иванов поиска регулаторът да получи контролни правомощия върху борсовата търговия с так, тъй като Комисията за финансов надзор нямала подобен капацитет. Така регулаторът ще може да разследва измами, както и да налага тежки санкции, ако такива се предвидят в нормативната уредба. Иванов даде примери с тежки наказания за договорени предварително борсови сделки и злоупотреба с вътрешна информация в други европейски страни. Сред тях са затвор до 2 или до 5 години, глоби в размер до 10 процента от оборота на уличения в нарушения борсов играч, както и чисто финансови солени глоби. Засега плановете на управляващите остават като вече обявяваните с малки корекции и неяснота кога все пак ще се случат. Намеренията са на борсата за ток да бъдат длъжни да продават електроенергията си всички производители с график за поетапното им излизане на свободния пазар. Първи трябва да са двете американски централи, следвани от когенерациите, после идва редът на възобновяемите централи с мощност над 5 МВ и накрая ще са малките слънчеви, вятърни и на биомаса централи, които ще играет заедно в обединени мощности, обясни Иван Иванов. За да излязат на борсата обаче, трябва да се преобразуват сегашните им контракти в договори за разлика за покриването на преференциалните им цени. Първоначалните планове бяха разликите в постигнатите на борсата цени и договорените преференциални да се покриват от фонда за сигурност на електроенергийната система, който се пълни с 5-процентите отчисления от приходите на производителите на ток и преносните газов и електро оператори, както и с приходи от парникова търговия. Преценено било обаче, че това отваря врата за измами и пускане на тока от тези производители на прекалено ниски цени на борсата, за да могат да се получават по-високи компенсации. Това би взривило фонда за енергийна сигурност, посочи Иван Иванов. Затова било решено регулаторът да определя референтна цена на тока на база на постигнати в предишни периоди тарифи не само на българската, но и на регионалните борси за тока и вече от тази стойност да се доплащат разликите до преференциалните цени на електроцентралите. Търговците на ток не искат всичката енергия да е на борсата Според регулаторният шеф изкарването на цялата електроенергия на борсата ще направи пазара ликвиден, но представителят на Асоциацията на търговците на ток Мартин Георгиев смята, че трябва да се запази възможността за свободно договаряне на количества ток между производители и доставчици. Тезата му обаче бе оспорена от Иванов, от Станков и от шефа на борсата за ток Константин Константинов. Тримата смятат, че борсата вече предлага различни възможности за договаряне на продукти и в въвеждането на търговия с ток в рамките на същия ден, ще се покрие пълният спектър от услуги. От думите на Константинов обаче стана ясно, че въвеждането на този пазарен сегмент също се забавя. Тестовият му период бе предвиден за тази есен, но сега той обяви, че това ще започне от януари 2018 г. Иван Иванов препоръча извеждането на битовите потребители на свободния пазар да бъде съпътствано от въвеждането на публична платформа за сравнение на цената на чистата електроенергия и всички съпътстващи я такси и цени за достъп, пренос и разпределение, за да може хората да правят по-прецизен избор на доставчик. Към момента едва 0.02 на сто от домакинствата у нас са сменили териториалния си доставчик на ток с друг, сочи статистиката на КЕВР. По-ниски цени на тока за уязвимите клиенти Сериозна тема на дискусията станаха т.нар. уязвими клиенти, сред които са социално слабите, болните и възрастинте хора. Иванов изнесе статистика, според която за най-бедните 20 процента клиенти в страната разходите за ток представляват 17 на сто от доходите им. Правителството се е спряло на вариант енергийни помощи да се дават на възрастните хора над 70 години, които живеят сами с пенсия под линията на бедност; на хората с 90 поцента инвалидност и такива нуждаещи се от помощна медицинска апаратура, както и социално слабите. За тях се предвижда да получават ток на цена с 30 на сто по-ниска от тази за останалите потребители и за месечно потребление от 100 кВтч, ако са с централно парно, и 150 кВтч, ако им трябва бойлер за топла вода. Те също така ще имат право на помощи за саниране на домовете им. Срещу по-ниските цени за уязвимите клиенти обаче се обяви Калина Трифонова от "ЕВН България", която отново представи позицията на компанията й, че подпомагането на уязвимите клиенти не трябва да става през цените, което е трудно за администриране, а със социални помощи. Председателят на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори Константин Стаменов пък призова управляващите да са по-гъвкави и да приложат едновременно модела за договори за разлика и предоставянето на стимули за преход на свободния пазара и след анализ на постигнатия ефект да се вземе крайното решение за модела на либерализацията на пазара. "Час по-скоро обаче трябва да спрем да се мотаем с освобождаването на пазара", призова Стаменов. Засега обаче перспективите за напредък в тази посока са едва след средата на 2018 г. Ако има допълнително забавяне, сроковете за пълната либерализация може отидат и отвъд 2022 г.

Прочети цялата публикация