Проф. Ст. Статев: Идеята за единен закон за висше образование и наука няма противници, трябва добра воля да тръгнем в тази посока

Единен закон за висшето образование и науката, както и промяна в начина на прием на чуждестранни студенти у нас, предложи ректорът на УНСС професор Стати Статев. Като отбеляза, че темата е обсъждана досега нееднократно и направените предложения пред ресорната парламентарна комисия не се представят за пръв път, проф. Статев, който е и заместник председател на Съвета на ректорите, коментира пред "Хоризонт":

За пореден път на заседанието на Комисията по образованието и науката, когато обсъждаме в работна група промените в Закона за развитието на академичния състав, отново издигнах тази идея, която е подкрепена и от Съвета на ректорите, защото опитът показва, че имаме над 40 промени в сега действащия Закон за висшето образование, а започнахме и промени в Закона за развитие на академичния състав -  ако приемем един закон за висше образование и наука, това ще е много по-лесно и по-удобно както за държавата, така и за висшите училища и научните организации да намерят своето място в него.

За пример може да посоча дуалната ни система, която се ръководи от Закон за предучилищното и училищното възпитание. Така че считам, че това е съвсем нормално.  А примери за това колко трудно, да кажа почти невъзможно, е да се съгласувате двата закона има много. 

Ето още един пример -  в Закона за развитие на академичния състав има много "прогресивна" крачка напред, която дава право на главен асистент- доктор да ръководи докторант, докато в "остарелия" Закон за висше образование на тези хора не им се дава право  - главен асистент-доктор, ако не е хабилитиран, да води лекции в магистърска степен. Така че има много-много такива примери за разминавания, обясни Стати Статев и отново подчерта, че е почти невъзможно си изменения в единия или другия закон те да бъдат съгласувани.

Според Статев идеята за единен закон за висшето образование и наука, има шанс да бъде възприета, като трябва да бъде обсъдена по-подробно както с Министерството на образованието  и науката, така и с депутатите: Няма противници на тази теза, просто трябва да има добра воля да тръгнем в тази посока.

По отношение на необходимостта от изменения в режима за прием на чуждестранни студенти у  нас Статев отбеляза, че съществена част от проблемите са свързани с нормативните промени, настъпили от 2007 година, когато България стана част от Европейския съюз:

След приемането на България в ЕС бяха уеднаквени правата на всички граждани на страни членки с тези на българските граждани. От гледна точка на приема на студенти обаче, това поставя почти нерешими въпроси  - това  означава един кандидат студент от страна членка на Европейския съюз да дойде и да бъде поставен на кандидатстудентски изпит на равна нога с неговите български колеги и да бъде класиран заедно с тях.  Мога да кажа, че в почти всички европейски страни учебните програми, по които се обучават учениците в средното образование,  са различни, дори и по математика те не са еднакви.  Така че задачата става невъзможна, отбеляза още проф. Статев, като допълни:

По тази причина броят на чуждестранните студенти намаля чувствително -  мога да дам пример с традиционно високия брой студенти в УНСС от Република Гърция, за които имахме 4-5 специалности, които бяха предпочитани  - много силно и традиционно уважавани, повече от аналозите и в Западна Европа и в САЩ, но тази пречка доведе до техния отлив.

Трябва да се направи някаква регулация, която да толерира кандидатите студентите от страни-членки на ЕС, но  да не прави невъзможно тяхното приемане в по този ред в университетите в България, смята Стати Статев:   

Аз мисля че тук много лесно - ако съответните органи се заемат, режимът може да се облекчи. 

Цялото интервю може да чуете от звуковия файл. 

Прочети цялата публикация