НС гласува ударно спецзаплати за спецмагистрати

Само за седмица управляващата коалиция внесе в Народното събрание и гласува на първо четене поредните скандални поправки в съдебния закон, без да се даде шанс за обществено обсъждане. Със 110 "за" и 37 "въздържал се" депутатите приеха законопроекта, който цели създаването на привилегирована каста от спецмагистрати, които ще получават до шест заплати годишно повече от своите колеги. Вносители на проекта бяха ГЕРБ, "Обединени патриоти", ДПС и "Воля". Против поправките се оказа само БСП, чиито депутати предупредиха, че различните заплати в системата могат да доведат до напрежение и демотивация сред магистратите. Единственото обяснение за скоростното придвижване на законопроекта е влизането в сила на поправките в Наказателно-процесуалния кодекс, което ще се случи в края на октомври. Тези промени са не по-малко скандални от намерението да се вдигнат заплатите за малка част от магистратите. В края на юли управляващите прокараха скоростно и промени в НПК, с които делата за корупционните престъпления по върховете на властта бяха иззети от Софийския градски съд и възложени на спецзвената в съдебната власт, които до момента се занимаваха (безуспешно) с дела срещу тероризъм и организирана престъпност. Това се случи въпреки сериозните аргументи, че промяната е противоконституционна. Проблемът е, че вкарването на делата срещу определена категория лица в отделен съд означава, че се създава специално (извънредно) съдилище - трибунал, а не специализирано такова. А това е забранено изрично от конституцията. С поредните бързо спретнати поправки управляващите и ДПС гарантират и извънредните заплати за "извънредните" магистрати. Президентът Румен Радев, който също попада в обсега на подсъдните на спецсъдилищата, не върна промените в НПК, въпреки множеството аргументирани критики срещу въвеждането им. Мотивът приемането на извънредните заплати е, че в момента "липсват каквито и да е стимули за привличане на магистрати и съдебни служители в специализираните юрисдикции". "Няма как те да бъдат мотивирани да постъпят в съдебната система предвид по-големия обем от работа, честите командировки в цялата страна и по-високата сложност на производствата", се казва в мотивите към законопроекта. Депутатите смятат, че ако не дадат повече пари, то има риск специализираните институции буквално да "блокират". Предложението е безпрецедентно, защото до този момент българските магистрати получават заплати, изчислени съобразно позицията им, стажа и достигнатия ранг. Облагодетелстване от страна на държавата Преди ден Съюзът на съдиите в България (ССБ) излезе с остра позиция срещу законопроекта. Организацията критикува "необосновано скоростното придвижване" на проекта, което не е дало възможност за изразяване на позиции от заинтересованите страни, включително от Висшия съдебен съвет. ССБ казва, че специализираните институции получават "специален статут“, при който значителното завишаване на възнагражденията им спрямо останалите съдии може да бъде възприето като тяхно облагодетелстване от страна на държавата. "Това е един от белезите за извънредност (на тези съдилища-б.р.)", допълва организацията. "Основният критерий, по който тези дела ще бъдат разглеждани от специализираните съд и прокуратура, е качеството на лицата, срещу които се води съответното наказателно производство, което, само по себе си, не предпоставя по-висока фактическа или правна сложност спрямо друго наказателно производство за същото по вид престъпление, подсъдно на общите съдилища“, казва съдийският съюз. По време на дебата в правната комисия зам.-председателят на Върховния касационен съд Павлина Панова обясни, че големите заплати могат да се превърнат в "стимул за хора без определени професионални възможности, които ще се стремят да станат магистрати само заради допълнителните възнаграждения". "Да не ги превръщаме в специални, в богопомазани...", призова Панова. Тя допълни, че за да бъде един съдия справедлив, не му е нужно да има по-високо възнаграждение. Заместник-председателят на ВКС припомни как бяха попълнени спецсъдилищата преди шест години, когато бяха създадени. Там постъпиха предимно магистрати от районно ниво, които преди това не бяха разглеждали тежки дела. "Нека сега новите щатове да не бъдат запълнени от хора, които ще бъдат водени от желание за по-висока заплата, а от хора професионалисти, знаещи и можещи, а не заради пари", каза тя. За едни може, за други -не Управляващите никога не са демонстрирали подобна загриженост към Софийския градски съд, който продължава да е свръхнатоварен. Този съд гледа делата за корупция по върховете на властта в продължение на няколко десетилетия, но магистратите в него не се ползваха от подобни бонуси. Огромни проблеми има в районните съдилища в София, Пловдив и Варна, които са свръхнатоварени. Положението в София е бедствено, но там съдиите все така получават по малко над 2000 лева брутни заплати. Срещу това възнаграждение те решават между 60 и 110 дела на месец. За сравнение, привилегирована каста от спецмагистрати и съдебни служители ще получават до 18 пъти годишно по над 3000 лева. От възнагражденията ще се възползват над 200 магистрати и служители от общо около 10 000 в цялата страна. Аргументите на вносителите са много спорни. Миналата седмица бившите членове на Висшия съдебен съвет Галя Георгиева, Магдалена Лазарова и Даниела Костова (и трите от мнозинството на Сотир Цацаров и Георги Колев – б.р.) избраха да продължат своята кариера специализираните съдилища. Една от причините е, че там те ще гледат в пъти по-малко дела в сравнение със съдилищата, от които идват. Галя Георгиева беше съдия в Апелативен съд – Пловдив преди да стане член на ВСС. Ако тя се бе върнала в Пловдив, щеше да решава по седем дела на месец. В Апелативния специализиран съд ще гледа по... три.

Прочети цялата публикация