БНР | 14.10.2017 09:54:22 | 187

П. Ралчев: Стремежът на Ердоган да бъде в ролята на "свободен агент" го отдалечава от западните съюзници


В последно време имаше множество натрупвания в турско-американските отношения, които ясно показваха, че има сериозно раздалечаване на позициите. Бих казал, че най-важното е липсата на доверие, което става все по-очевидно.

Това каза за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ преподавателят по „Международни отношения“ в УНСС доц. Пламен Ралчев, според когото арестъите миналата седмица са "преляли чашата":

Вторият арест - на турски гражданин и служител в Американското консулство в Истанбул, всъщност преля чашата, тъй като Съединените американски щати са особено чувствителни, не само когато техни граждани са арестувани някъде, но и когато граждани на други държави, но служители в американски дипломатически мисии зад граница са обект на разследвания, задържания и т.н.. Както информационните медии съобщиха, всъщност не само служителите, но и техните семейства са били обект на разследване и задържане, така че този момент на ескалация на напрежението, за мен, не е изненадващ.Ралчев очаква държавите да направят опит за деескалация на напрежението, но изтъкна, че Анкара и Вашингтон не могат да се разберат по основни въпроси като намесата в Сирия и съдбата на Фетхуллах Гюлен.  Освен това Турция играе "все по-отдалечаваща се роля" в НАТО. 

Ердоган от много години вече се опитва да наложи една визия за Турция като мултирегионален актьор. Това доведе до отдалечаване от европейските партньори, отдалечаване въобще от преговорите за членство в ЕС. Това премина постепенно на заден план и в крайна сметка се стигна до обтягане на отношенията с Германия, както видяхме, и по време на референдума.Все по-отдалечаващата се роля, която Турция започва да играе в рамките НАТО и стремежът на Ердоган като че ли да бъде все повече в ролята на "свободен агент" ... тази роля всъщност го доближава до държави като Иран и до държави като Русия. Това е този нов тип поведение, което Турция при Ердоган започна да следва, което отдалечава Турция от западните съюзници...

Ердоган третира всички свои критици  или като шпиони на Запада, или още по-лошо - терористи, ако са и съмишленици или сподвижници на Фетхуллах Гюлен, последователи на Фетхуллах Гюлен. Също един фактор, който нарушава принципите, приети на Запад, че всеки е невинен до доказване на противното, още повече, че Гюлен от години се ползва с една негласна американска протекция в Пенсилвания и това едва ли ще промени неговия статут на пребиваване в САЩ. Колкото и да настоява Турция, каквито и документи да изпраща, едва ли американските съдебни власти ще разрешат екстрадиция на Фетхуллах Гюлен. Нещо повече, което добавя елемент на ескалация в напрежението е, че служители от охраната на турския президент, които влязоха в конфликт с протестиращи във Вашингтон по време на неговото посещение, всъщност са подведени под отговорност в САЩ и към тях има следствени действия....

Турция е „силно изкушена от самостоятелни действия в Сирия“, убеден е Ралчев. Той не се ангажира с прогноза дали Анкара ще се реши на такива или ще търси общ подход с други „свободни агенти“ и най- вече Русия и Иран. Ралчев изтъкна, че по време на посещението си в Сърбия, Ердоган е бил съпровождан и от шефа на генералния щаб на турската армия, което не е обичайна практика в дипломацията.

Турция проявява интерес към ключови инфраструктурни проекти в Сърбия, но също така Ердоган беше приет изключително радушно и от мюсюлманите в Нови пазар - централния град на областта Санджак. Така че и това посещение буди доста въпроси. Сърбия е държава, която ясно е във военно-стратегическо отношение на антиамерикански позиции, антинатовски позиции. Спомняме си войната от 90-те години - това сърбите трудно ще го преглътнат. Това е може би още един щрих към картината, която аз се опитвах да рисувам - за образа на Турция като свободен агент и търсещ подкрепа, търсещ може би съюзници в Ad hoc - конфигурации, Ad hoc -коалиции и също така да напомним, че Сърбия е една държава, която стои изключително близо до Русия в стратегически план. Сделката, която Турция и Русия имат за закупуването на зенитно-ракетен комплекс С-400 също е една от темите, които вероятно във Вашингтон пък не са приели радушно...

Прочети цялата публикация