Юлиян Петров: Трябва координация и в законов аспект, за да е по-успешно издирването на отпаднали от училище деца

"Магистрала знание" е нещо полезно, като това е един процес, който през годините не е спирал, но е бил много пасивен, на ниски обороти и сега с тази кампания първо се показа една ясна картина на проблема, който ние си го знаехме от години наред и алармирахме, отбеляза в ефира на "Хоризонт" Юлиян Петров от синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" в коментир на резултатите от кампанията за издирване и връщане в училище на децата, отпаднали от образователната система. 

Петров отказа да коментира статистическите данни, обявени от вицепремиера Дончев, че 17 хиляди деца са върнати обратно в училище, като отбеляза: В крайна сметка, ако са върнати по списък и те са дошли един път и пак ги няма, това също не е повод за големи празненства. Много е трудно с учениците, които са пропуснали години, понякога много години в своето развитие, да останат в училище и да се социализират, да се възпитават и наистина след това да станат граждани с някакъв вид гражданско образование - нещо, което се изгражда и в училище, а за семейното възпитание за този тип деца просто не може да бъдем с големи очаквания.

Трябва наистина да се работи много сериозно и всъщност не само като кампания, а това да бъде вече  за постоянно, защото до този момент резултати от тази работа, която беше на много ниски обороти, нямаше достатъчни, допълни още Петров:  Самата кампания ние припознахме и се радваме, че се случва, но някак Министерството на образованието беше водещо, но много случаите оставаше и единствено.

От нашите проверки в цялата страна уставохме, че огромна част от този тип групи за обхват - те са работили в непълен състав, предимно очакванията са били към учителите да го свърша това и директорите, разбира се и Регионалните управления по образованието.  Трудна е била координацията примерно с полицията, защото работното време или часовете на работа на тези групи по обхват е било трудно да бъдат съвместени за всички участници. Дори имаше случаи, където участници в групите казваха: "По-добре да няма полиция, защото много  от децата, които издирваме са от криминално проявени семейства и те се страхуват и няма никакъв ефект от това".

Но все пак резултатът е, че бяха обходени огромен брой адреси./.../ Това са огромен брой бенефициенти на образователната система, макар че се видя, че всъщност./.../ огромен брой от тези ученици евентуално са в чужбина или не са на посочените адреси, адресите не са били коректни. Наистина оттук насетне трябва да бъдат много по-коректни, липсва  и връзка с Гранична полиция  -  това е въпрос на координация между институциите. Всъщност Гранична полиция няма право да даде информация на Министерството на образованието без да има съдебно решение за всеки един от случаите. 

И може би наистина трябва да има координация в законов аспект, за да може образователната система да бъде по-точна, когато издирва подобен тип ученици. И другото, което е важно е това, че заедно с министерството говорихме много, обсъждахме и стигнахме до идеята, че вече количеството ще отстъпи на качеството  - ще е важно да има ефект, ще е важно да има върнати в системата, а  не обходени примерно 100 адреса, заключи Юлиян петров. 

В репортаж кореспондентът на БНР в региона на Пазарджик Невена Петрова търси отговор на въпроса какви са резултатите от мерките, които държавата предприе за задържането на учениците в класните стаи и какво показа  първата вълна  от така наречената образователна платформа. Само в община  Пазарджик,  децата, които са отпадналите от образователната система  са 3 500.  Основната част от тях са от ромския квартал „Изток“, където има три учебни заведения. Репортажът, както и интервюто на Даниела Големинова с Юлиян Петров е в звуковия файл .

Прочети цялата публикация