К. Табакова: И Мадрид, и Барселона трябва да търсят компромис

Пътят за решаване на кризата между Мадрид и Барселона е компромис и от двете страни. Това каза за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“  проф. д-р Красимира Табакова от Историческия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, която е автор на редица изследвания за българо-испанските отношения. 

Откъсването на Испания, според мен, би се отразило доста негативно върху самата област, защото, е вярно, че тя е много добре развита индустриално и в сферата на услугите и  туризма, но подобна нестабилност би довела до сериозни икономически последици. Предвид че и ЕС се обяви против отделянето ѝ и, че, евентуално, би могло да се запази еврото в Каталуния, но ще трябва да се предоговаря бъдещото влизане на областта в ЕС.... това създава един много сериозен проблем, не толкова за Испания, колкото за Каталуния.

Табакова коментира и евентуалното задействане на член 155 от Конституцията на страната, което би поставило Каталуня под прякото наблюдение на Мадрид:  

Някои испански анализатори казват, че тази конституция е изготвена в 1978-а и приета и с участието на каталунски представители, че този член специално е по примера на германската конституция, тоест, федерална държава. Според мен, Пучдемон търси да окаже натиск върху централното правителство за някакви по-големи отстъпки за областта, за провинцията. Дори си мисля, че целта на референдума беше такава. Може би той не очакваше подобен резултат. Все пак мисля, че трябва да се търси компромис и от двете страни. Рахой и Народната партия подходиха твърде внимателно, според мен, да, малко мудно, но все пак те се съобразяват с испанската конституция, която е приета от всички провинции. Всъщност тя беше доказателството за този по-спокоен, по мирен преход от франкизма към демокрацията, която все пак видяхме, че Испания е една стабилна държава през последните почти 40 години.

Според Табакова, засилването на националистически стремежи не е оправдано в една обединена Европа:

В Европа има доста места, където се подхранва национализмът - Белгия, Северна Франция и така нататък, но все пак ние вървим към една единна Европа и мисля, че с всички правила, с всички слабости, всички положителни страни, за мен не е оправдано засилването на подобни националистически стремежи.

Прочети цялата публикация