Аркади Шарков: Кирил Ананиев извършва стабилни и много внимателни реформи

Борисов е пример за това, че веднага се отървава от всякакви възможности за вреда на PR-а на партията. Подобна оставка в бъдеще би навредила, но смятам, че няма да се получи, ако избраникът е Кирил Ананиев, понеже той е пример за това, че извършва стабилни и много внимателни реформи, така че да няма проблеми в системата по-надолу, това каза Аркади Шарков, експерт в сферата на здравеопазването и икономиката, в ефира на „Хоризонт“.

Според него се спекулира с името на Кирил Ананиев, като по този начин се „опипва“ средата. Прогнозата на анализатора е, че до последния момент преди назначението името на новия здравен министър няма да е сигурно.

Според него е трудно ръководните кадри в здравната сфера да се опазват от атаки, тъй като това е една от областите на публични политики в България с най-много заинтересовани страни – пациенти, лекари, съсловни организации на лекари и зъболекари, фармацевти и медицински сестри, фармацевтични организации. В същото време, казва Шарков, бюджетът за здраве: Не е твърде голям, но не е и твърде малък и много хора се борят за „парче от пая“. По този начин настъпиш ли интересите на едни е възможно много скоро да си заминеш.

Основният проблем според анализатора е, че всяка от изброените страни настоява за повече ресурси, но е под въпрос дали иска да извърши реформа в своя сектор. Така например Шарков смята, че има страни, които не са заинтересовани да бъде въведена електронна здравна информационна система, която да позволява анализ на проблемите и и повишен контрол.

Част от държавните и общинските болници имат много добър мениджмънт и успяват реално да излязат на плюс през годината, което е рядкост. Но пък в други, за сметка на това, се извършват адски много злоупотреби – в болницата във Видин имаше примери, в болници в много други малки населени места, чиито мениджмънт извършва един вид злоупотреба, после, казано на жаргон, „си бие камшика“. Оставя проблемите в болницата, след което болницата се налага да проси от касата или от Министерство на финансите помощ. Проблемът при просенето на такъв вид помощ е това, че Европейската комисия може да бъде сезирана, че Министерство на финансите и НЗОК осигуряват държавна помощ, което е забранено в рамките на Европейския съюз за един или друг тип търговска дейност, а в България самите болници са търговски дружества.

Сред проблемите в системата Шарков изброи още липсата на контрол от страна на пациентите, както и липсата на прозрачност и информация. Той изрази убеденост, че без реформи предложенията за увеличение на здравните вноски няма да доведат до търсения ефект и даде за пример периода на повишаване на здравноосигурителните вноски от 6 на 8 процента, когато ефектът, по думите му, е бил нулев.

Сред неотложните реформи, които трябва да се случват в най-скоро време, Шарков определи именно създаването на здравна информационна система, в рамките на подписания през месец март договор с европейско финансиране за изграждане на системата. На второ място според него е належащо оптимизирането на бюджета за лекарства, както и решаване на проблемите с доплащането от страна на пациентите за лекарства, което в определени случаи е твърде високо.

Шарков е убеден, че бюджетът за лекарства трябва да бъде разделен за медикаменти с аналог и медикаменти без аналог, както е бил разделен за медикаменти и за онколечение. По този начин ще се насърчи ценовата конкуренция вътре в съответните групи на лекарства с аналог и без аналог и ще се избегне настоящата ситуация, при която:

Около 80% от бюджета на НЗОК отиват за 100 хиляди човека в тая държава, а около 20% отиват за 3,1 милиона.

В заключение Шарков отбеляза, че икономистите в здравеопазването обикновено оптимизират бюджета, като със същите пари увеличават пациентската база. Той определи Кирил Ананиев като много разумен човек, който „пипа“ много внимателно, особено по отношение на сериозни реформи каквато е демонополизация на системата. Според анализатора: Правителството всеки път влиза популистки с това, че ще има демонополизация, но никога не взема това решение, именно защото е много трудно да се направи такава и много специфичен е моделът, по който трябва да бъде извършена демонополизацията. Има добри примери като Холандия, където е извършена по много смислен начин, но там административният апарат е съвсем различен. Има и лоши примери като Чехия, където е извършена зле, и реално фондовете, които излязоха на пазара, фалираха, понеже дадоха твърде ниски цени и нямаха покритие и след това се наложи държавата да ги финансира. Не искаме това да става, не искаме да оставим системата да фалира за пореден път, каквато е възможността, примерно в пенсионната система.“

Цялото интервю с Аркади Шарков, експерт в сферата на здравеопазването и икономиката, можете да чуете от звуковия файл.

Прочети цялата публикация