Декларацията на лорд Балфур буди противоположни чувства у жителите на Близкия изток 100 години след написването си

В разгара на Първата световна война, почти по едно и също време, са се случили две събития. Първото от тях е Октомврийската революция, която има много крайни привърженици и отрицатели в цял свят. Второто е по-малко драматично, останало почти незабелязано – декларацията на лорд Балфур, в която се обещава на евреите да им се позволи да създадат свой "еврейски дом" в териториите, които Великобритания току-що е отвоювала от Османската империя. Текстът и до днес предизвиква противоположни чувства у жителите на Близкия изток. При това не става въпрос за официален държавен документ, а за една декларация, написана от тогавашния британски министър на външните работи лорд Артър Балфур до един от видните евреи. В нея той обещава да позволи да построят "еврейски дом" на мястото, откъдето евреите преди почти 2000 се е наложило да напуснат заради кървава разправа и геноцид от страна на римляните. 

Историкът от университета в Тел Авив Ханита Шапира:

Декларацията на Балфур е първото международно признание от велика и важна европейска сила за някакво право на евреите по отношение на територията на днешен Израел. Дотогава на евреите се гледа единствено като на религиозна общност, а не като на народ.

Този документ първоначално няма голяма юридическа стойност. Англия, която е била във война, е раздавала обещания на много държави и групи. Повечето от тях не е изпълнила. За разлика от други групи и народности, евреите не оставят Британия да се отметне. На практика, след решението на Обществото на народите през 1922г., Британия получава мандат да управлява отнетите от Османската империя, територии между Средиземно море и река Йордан. Тогава „Декларацията на БАлфур“, дава право на еврейския народ да създаде свой дом и получава международна юридическа стойност. Тази декларация дава преимущество на евреите пред арабите да изградят основите на бъдеща държава. Арабите въобще не са споменават в нея, но се казва ,че не трябва нищо да пречи на гражданските и социалните права на всички граждани на тази страна. И тогава, за пръв път след арабското нашествие в Близкия Изток през Средновековието, се дават права на евреите за една малка територия. При това погледнато в международен план. Арабите и до днес протестират срещу „Декларацията“ и виждат в този документ  начало на процес, който се увенчава със създаване на еврейска държава. Но това е само началото. Пътят е дълъг, труден, противоречив и коства много жертви.

Отбелязването на 100-годишнината от Декларацията беше съпроводено с протести на палестинци по целия свят. Възпитаникът на СУ Махмуд Абу Ейд, палестинец, жител на Източен Ерусалим, обясни:

Това е декларация дадена от Британското правителство на лидерите на ционистичаското движение в годината 1917-та. Обаче тази декларация е резултат от предишен договор между двете най-големи сили тогава в западния свят Франция и Великобритания. През 1916 г те правят договор, който е наречен на името на договарящите  Сайкс-Пико за подялба на целия Близък Изток, след като победят Османската империя. Ясно е, че тогава англичаните дадоха това обещание на лидерите на ционосткото движение. И в същото време те играеха с евреите и с арабите на почвата на национализма.

По това  време евреите не са и 5 процента от населението в историческа Палестина. Можем да говорим за тази декларация но не само като декларация дадена през 1917 година. Еврейският въпрос не е от 1917 година, а много преди това. Той трябва да бъде разгледан в рамките на социалната мозайка, която е съществувала в Близкия Изток. Няколко етноса са събрани на едно място. Винаги Близкият Изток е бил в  от интересите както на Запада и на Изтока. Ционосткото движение използваше тази декларация, за да повишава процента на еврейските мигранти от Европа,  да изхвърли евреите от нея и по този начин да им отнема правата и богатствата.

Например защо и е на Руската империя  тогава да дава пълни права на евреите си, щом вече тяхната държава или тяхната родина е Палестина?

До 1917-а година англичаните все още не са били в това, което наричаме историческа Палестина. Ддадоха това обещание, от една страна, за да запазят тяхното състояние , а от друга, за да контролират това различие, което съществуваше в целия Близък Изток.

Прочети цялата публикация