Напрежение между Полша и Украйна, носещи белези от болезнено минало

Студен полъх нахлу в отношенията между Полша и Украйна. Сближени от общите тревоги за сигурността, свързани с Русия, двете страни обаче трудно могат да загърбят болезненото историческо минало, толкова болезнено, че в Полша го наричат "геноцид".   Насроченото за декември посещение на президента Анджей Дуда в Украйна не бе потвърдено и въпросът "все още се проучва" според интервю на държавния глава, поместено в петък от католическия всекидневник "Наш дженник".   Същия ден той потвърди пред католическо радио, че Полша подкрепя Украйна в контекста на сепаратисткия конфликт, съответно и европейската политика на санкции срещу Русия. Но заяви също, че е "много разтревожен", тъй като "някои граждани на Украйна и за нещастие някои представители на украинските власти отричат историческата истина" за отношенията между двете страни в миналото.   Кланетата във Волин   Това бе намек за действията на украинската власт, която според полските медии спъва ексхумацията на поляците, станали жертви на кланетата във Волин.   Полша упреква Украйна, че не е осъдила изрично масовите убийства, дело на украинските националисти от въстаническата армия УПА, от чиито ръце са загинали през 1943 г. най-малко 50 000 души от полското малцинство във Волин - източен регион на полската държава в границите преди 1939 г. Според Полша става дума за "геноцид" - термин, използван в резолюция на парламента от 2016 г. Полската съпротива е предприела там наказателни акции, но в доста по-ограничен мащаб. Според украински историци обаче това е достатъчно, за да се третират еднакво действията на двете страни, и оправдава липсата на извинения от страна на Киев. Президентът Петро Порошенко изрече неведнъж фразата "прощаваме и молим за прошка", а през юни 2016 г. положи венец във Варшава пред паметника на поляците, загинали във Волин.   Варшава следи освен това със силно безпокойство как днешна Украйна тачи паметта на ръководителя на УПА Степан Бандера, сражавал се за кратко с нацистка Германия, но и сътрудничел с райха. Изслушан в парламента в четвъртък вечерта, полският зам.-министър на външните работи Бартош Чихоцки упрекна Киев, че взема "решения, поставящи под въпрос декларацията за стратегическо партньорство".   Тази декларация бе подписана в Киев от тогавашните президенти Лех Качински и Виктор Юшченко през 2007 г., когато двустранните отношения бяха в подем след победата на "оранжевата революция" в Украйна.   Революция, която между другото доведе до масивна миграция на украински работници към Полша. Броят им наближава един милион и може да нарасне още повече, защото те се интегрират безпроблемно в полското общество, нуждаещо се от работна сила.   Стратегически партньор   Според медии, близки до полските консерватори, последните са особено впечатлени от изявленията на Володимир Вятрович, директор на украинския Институт за национална памет - изследователски център, финансиран от правителството.   По думите им историкът е заявил във Фейсбук, че с плочите, монтирани върху гроба на Незнайния воин във Варшава в знак на почит към полските войници, паднали в битки с УПА, "се отдават държавни почести на чекисти", с други думи - на комунистическата политическа полиция.   В очите на полските патриоти подобно уподобяване е тежка обида.    Полският всекидневник "Дженник газета правна" заяви в четвъртък, че Полша е забранила на Вятрович да влиза в страната, но полското външно министерство не потвърди, нито отрече тази информация. Запитан от журналисти в Киев, Вятрович каза само, че не е информиран за такова решение и в близко време не се кани да пътува в Полша.   "Украйна няма намерение да политизира историческото минало на полско-украинските връзки и ще положи усилия да запази конструктивния си подход", заяви в петък за АФП говорителката на украинската дипломация Мариана Бетса. "Украйна е стратегически партньор на Полша", изтъкна тя.     По БТА. 

Прочети цялата публикация