Българите доплащат все повече за здраве

Пациентите поемат все по-голям дял от разходите за здравеопазване в България. От всички средства за здраве 44.2 на сто се доплащат от гражданите, а останалите се осигуряват от държавата. Данните са към 2014 г. и са посочени в доклад на Световната здравна организация (СЗО), представен в четвъртък в Министерството на здравеопазването. Документът сравнява статистиките от 2000 г. с данните от 2014 и 2015 г. За периода от 2000 г. до 2014 г. делът от разходите за здраве, поеман от пациентите е нараснал с 13 пункта. Общо за този сектор в края на периода са отделени 8.4% от БВП годишно, докато в началото процентът е бил 6.2. От СЗО подчертават, че държавата продължава да отделя за здраве по-малък процент от средния за Европа. В същото време тежестта за пациентите е почти двойно по-голяма в сравнение с тази за останалите европейски граждани (26.6% доплащане средно за ЕС). Според Скендер Сила, ръководител на офиса на СЗО за България каза, е неприемливо хората да бъдат бедни вследствие на лошо здраве. Според него освен високият процент доплащане за здраве, тревожни са и данните за тютюнопушенето, употребата на алкохол и за все по-голямата финансова тежест за системата от незаразни заболявания. Една трета от населението - с наднормено тегло Тревожна е статистиката за факторите, които влияят отрицателно на здравето. България продължава да е на първо място по тютюнопушене - 36% от населението са активни пушачи, показват данните, цитирани от СЗО. Употребата на цигари е фактор за развитието на сърдечно-съдови, белодробни, ракови, мозъчни и други заболявания. Консумацията на алкохол също се е увеличила с 24% за изследвания период. Повече са и хората с наднормено тегло. Близо една трета от населението попада в тази графа. Отчита се и ръст на затлъстяването, каквато е тенденцията по целия свят. Все повече българи страдат от онкологични болести. Болните от сърдечно-съдови заболявания намаляват, но честотата на тези болести у нас остава с 1.5 пъти по-висока от стойността за Западна Европа. Болестите на сърдечно-съдовата система са основна причина за преждевременна смърт в България. Към тези проблеми и фактори за нарушено здраве се добавя и ниското удовлетворение на българите от живота. "Основният извод е, че всеки управляващ, всеки правещ политики в областта на здравеопазването, трябва да бъде наясно, че в центъра на здравето не е лечението на болести, а е тяхното предотвратяване. Наливането на пари само в болници, само в лекарства, само в нова техника, е необходимо, но не е достатъчно условие и не може да реши здравните проблеми на една нация. Нещата са много ясни и навързани - тютюнопушене, алкохол, наднормено тегло, обездвижване, стрес. Резултатът е тази продължителност на живота, която е все още значително по-ниска от средната в Западна Европа", коментира държавният главен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев. Положителни тенденции Като положителни тенденции в доклада се отбелязват почти наполовина намалялата смъртност сред новородените, както и увеличената продължителност на живота у нас - с 3 години за десетилетие. Средно мъжете живеят 71.4 години, а жените - 78.7 години. При дамите тенденцията е за намаляване на очаквания живот. По данни на Националния статистически институт средната продължителност на живота в България е 74.65 години, което въпреки повишението, е под средната стойност за Европа - над 80 години. Според експертите по-важно е колко години хората у нас живеят в добро здраве. По думите на д-р Кунчев и тези данни за страната са сравнително добри - 63.8 години за мъжете и 69.2 г. за жените, или средно 66.4 години. В Западна Европа този показател е 68.1 години.

Прочети цялата публикация