Имало ли е "българска следа"? Един мит на Студената война

Ето каква е оценката на д-р Кристофер Неринг, директор на научния отдел към Германския музей на шпионажа в Берлин и автор на редица изследвания по темата за сътрудничеството на българската ДС с Щази: Преди 35 години - на 25.11.1982 - е арестуван представителят в Рим на държавната фирма Българска гражданска авиация (БГА) Сергей Антонов. Намиращият се в предварителния арест за атентата срещу папата турски гражданин Али Агджа признава, че е бил вербуван от българската Държавна сигурност (ДС) да извърши покушението. Други двама български граждани - служителите в българското посолство в Рим Тодор Айвазов и Жельо Василев - били неговите хора за свръзка в Рим, казва тогава Агджа. Освен това става ясно, че през лятото на 1980 г. той е пребивавал една седмица в България с фалшив паспорт - бил е отседнал в един софийски хотел. Публицисти като американската журналистка Клеър Стърлинг и бившият служител на ЦРУ Пол Хенци прегръщат версията и я раздухват, а "българската следа" в атентата срещу папата се превръща в световна новина. В хода на следствието обаче бързо става ясно, че Али Агджа се оплита в множество противоречия. През 1986 г. Антонов се връща в България, след като е оправдан по всички обвинения. До смъртта си 30 години по-късно той така и не отронва нито дума по темата. Абсурден мит Чужденците не знаят почти нищо за историята на България. След атентата обаче се ражда един мит: този за "българската следа" в покушението срещу папа Йоан Павел Втори. Няма историк или журналист, занимавал се отблизо с България, който да не е бил питан за това. Само че участието на България като поръчител на атентата срещу папата е един абсурден мит. А митовете не умират просто така, те даже биват възраждани. Така става и с легендата за българското участие в атентата срещу папата: през 1995 г., когато Студената война отдавна вече е приключила, в архивите на Щази е открит раздърпан документ, хвърлящ светлина върху един неизвестен дотогава факт: Щази и ДС са водели дезинформационна кампания след покушението. Така например през 1983 г. служители на българските тайни служби в Бон се опитват да лансират фалшифицирано писмо, в което анонимен германски агент загатва за връзка между атентатора Али Агджа, баварския министър-председател Франц Йозеф Щраус и водача на турските националисти Алпарслан Тюркеш. Така възникват съмнения за някакъв българско-източногермански заговор за атентата срещу папата. Години по-късно - през 2009 - абсурдните заключения дори са повторени в специално създадената в Италия парламентарна разследваща комисия. При това изобщо не е взет под внимание фактът, че още от 1966 г. Щази и ДС са провеждали съвместно дезинформационни кампании, но със съвсем различна цел. Едното не е доказвало другото. Но пък е способствало за възраждането в някаква степен на стария мит. Пропагандна война Най-убедителната причина защо българската ДС не може да стои зад атентата срещу папата дори не са лъжите и нелепостите в показанията на Агджа. Нито пък че всичко това тогава заварва напълно неподготвени Политбюро и ръководството на ДС, които реагират с необмислени, импровизирани действия. Не е доказателство за някакво българско участие и това, че плановете за провеждане на дезинформационни кампании, които е трябвало да насочат съмненията в друга посока, датират чак от есента на 1982 година. Ако България е искала да ликвидира главата на християнския свят, то такива планове е трябвало да са съществували и доста по-рано. През 1985 г. пък шефът на българското външно разузнаване се оплаква на съветските си другари за това, че са били оставени да се оправят сами с разразилата се след атентата пропагандна война. Не, най-убедителната причина защо ДС не е могла да бъде поръчител на атентата, се корени в нейната неспособност да проведе операция от такъв мащаб в чужбина. През 1970-те години ДС, която след 1969 сама се е определяла като филиал на КГБ, е молела партньорите си да я снабдяват с оръжие за извършването на убийства, с отрови или експлозиви. Руснаците тогава откликват, с което правят българските служби напълно зависими от Москва - поне в това отношение. През 1978 г. руснаците отново снабдяват българските си колеги с нужната техника и ноухау, за да може Тодор Живков да премахне заклетия си враг - писателя Георги Марков. Заради "българския чадър" светът заговори за българските тайни служби, но без помощта от КГБ те не биха е справили. Документи от 1971 година сочат, че ДС тогава не е разполагала със свои агенти в чужбина. В началото на 1980-те години Трети отдел на ДС, който е отговарял за Западна Европа, е бил останал почти без агенти. Никой друг не е знаел по-добре това от Големия брат в Москва. Затова е трудно да повярваме, че КГБ ще възложи именно на ДС ликвидирането на една от най-известните личности на планетата. Предположения, догадки и конспиративни теории Днес се знае, че Агджа е действал сам. От разсекретени документи на ЦРУ и на германското външно разузнаване BND от 1980-те години става ясно, че западните тайни служби тогава не са знаели за никакъв съветско-български заговор. Самият Агджа посочи през 2013 г. иранския революционен водач Аятолах Хомейни като негов подстрекател да извърши атентата. Други теории го свързват с организацията "Сиви вълци". Има, разбира се, и други предположения, догадки и конспиративни теории. Но "българската следа" в атентата срещу папата си остава това, което винаги е била: един мит от времето на Студената война.

Прочети цялата публикация