Mediapool.bg | 11.12.2017 17:55:04 | 70

Търговци на ток не искат борсата да се бърка в сделките им


Против намерението на депутатите да задължат всички производители на електроенергия с инсталирана мощност над 5 МВ, освен тези с дългосрочни договори, да продават тока си на "Българската независима енергийна борса" (БНЕБ), се обявиха от Асоциацията на свободния енергиен пазар (АСЕП), в която влизат 12 търговеца на ток. Миналата седмица парламентарната енергийна комисия между първо и второ четене поправки в преходните и заключителни разпоредби на Закона за безопасното използване на ядрената енергия, които обаче се отнасят за Закона за енергетиката. Те предвиждат от 1 януари 2018 г. на свободния пазар да бъдат хвърлени всички количества електроенергия от централите над 5 МВ, освен тази за регулирания пазар на бита и малките фирми, и изкупуваната на преференциални цени по дългосрочни договори. Според вносителите на текстовете и бизнеса така ще се сложи край на сделките с ток под масата. Част от търговците на ток обаче не са съгласни с промените и смятат, че принудителното вадене на електроцентралите на борсата за ток е вмешателство в бизнес отношенията. В писмо до шефа на Народното събрание Цвета Караянчева и до председателите на парламентарните групи АСЕП посочва, че принципно подкрепя мерките за повече прозрачност при сключването на сделки по свободно договорени цени на електроенергийния пазар, но смята, че държавната регулация трябва да се ограничи само до производителите, които са държавна собственост. "Вменяването на задължение за частните субекти да сключват сделки единствено на организиран борсов пазар е недопустимо вмешателство в стопанските отношения, което е несъвместимо с принципите на свободния пазар, свободата на договарянето и свободните икономически отношения, установени като висше право в Конституцията", пише в писмото, подписано от председателя на организацията Соня Кадиева. Асоциацията смята за неправилно и самоцелно извеждането на всички производители на ток на организирания борсов пазар, без да е променен моделът на преференциално изкупуванена ток или на компенсаторните механизми за облекчаването на разходите за системата от дългосрочните договори. Тя предлага свои редакции на законовите текстове, които предстои да се гласуват на второ четене в сряда. Според АСЕП трябва изрично да се уточни, че новите изисквания се прилагат за сделки след 1 януари 2018 г. и не засягат вече сключени краткосрочни, средносрочни и дългосрочни договори за доставка на определени количества електроенергия. В противен случай би се появила ликвидна криза на електроенергийния пазар с всички произтичащи от това последици, които се наблюдават в последните месеци и които представляват риск за системата, посочват от асоциацията. Нейните членове искат да се разпишат изрични текстове, които да гарантират, че електроцентралите, играещи на борсата за ток, няма да могат да узнават предложенията на пазарните участници за покупка на електроенергията до момента на приключване на тръжната процедура. В противен случай са налице възможности за широки манипулации на тръжните процедури чрез изтичане на информация между производителя и участниците в тръжните процедури, посочват от организацията. Тя настоява и за допълнителни действия за осигуряване на прозрачността на организирания борсов пазар. "Едни от най-спешните мерки в тази връзка трябва да са установяване на публичност на резултатите от провежданите търгове на платформата за двустранни договори, намаляване на блокираните суми за обезпечаване на сделките, както и таксите за извършваните транзакции", пише в писмото до парламента. Асоциацията обаче смята, че планираното принудително извеждане на електроцентралите на борсата трябва да се отложи до приемането на новия пазарен модел за електроенергийния пазар. Моделът на либерализацията обаче продължава да се отлага и макар последно да бе обявено, че графикът за пълното освобождаване на пазара ще тръгне най-късно до средата на 2018 г., все още нищо не е направено нормативно в тази посока. Притеснения от законовата поправка изразиха и от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Нейният заместник-председател Румен Радев коментира пред БНР в понеделник, че основната част от българските предприятия не купуват ток от борсата, а от търговците. "Един незначителен дял от големите компании купуват директно и са се регистрирали на борсата. Естествено, че най-големите у нас енергоинтензивни предприятия имат известно притеснение дали ще имат най-оптималната цена, при положение, че цялото количество се търгува на Българската независима енергийна борса. Обичайно тези консуматори имат малко по-добра цена от някои други потребители", посочи той. Представителят на Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов обаче смята, че от излизането на всички производители на ток на борсата би могло да спечелят всички - от централите, през предприятията и битовите потребители, до държавата, а и търговият ас ток ще стане по-прозрачна "Това води и до намаляване на възможностите за злоупотреби. Това ще ни даде възможност по-лесно да следим какво се случва с цените. Ще ни даде една първоначална идея, когато се отвори напълно пазарът и няма разделение между регулиран пазар и свободен, накъде ще се придвижат цените, т.е. това ще даде на крайния потребител една представа как се движат цените. Ефективността на търговията с ток също ще се подобри", посочи Стефанов. Според него е възможно падане на борсовите цени на тока. Точно на обратното мнение е председателят на друга Асоциация на търговците на ток Мартин Георгиев. Той прогнозира поскъпване на тока, ако всички централи отидат на борсата. "При монополизиране на тази дейност се притесняваме, че цените ще нараснат и ще се влоши качеството на услугата, което ще бъде негатив за всички пазарни участници. Такъв пазарен модел в цяла Европа има единствено в Румъния, който е доста критикуван както от пазарните участници, така и от Европейската комисия", аргументира се Георгиев. "Очаквате от мен да кажа – да, това би увеличило цените или намалило цените, но не – това би направило цените още по-пазарни", коментира изпълнителният директор на БНЕБ Константин Константинов. Борсата за ток у нас в момента има 55 участници, от които 90% са активни ежедневно. За да се включат всички централи означава те да минат курс на обучение и регистрация, която също така изисква заделяне на финансов ресурс по сметките на борсата, за да може да се разплащат веднага сключените сделки. Излизането на производителите на борсата би решило и проблема със забавените плащания по договори в сектора, тъй като от всеки участник на пазара се изисква поддържането на постоянен финансов ресурс или той се сваля от търговията.

Прочети цялата публикация