БНР | 20.12.2017 15:01:37 | 212

Пациентските организации са доволни от отпадането на мораториума върху новите лекарства


Отпадането на мораториума върху иновативните лекарства беше единствения възможен изход от ситуацията, тъй като целият дебат ясно показа, че в здравеопазването не бива да се правят необмислени ходове.
 

Това каза за предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“ д-р Станимир Хасърджиев от Национална пациентска организация.  Според него, след отпадането на мораториума, тези лекарствата ще влязат в реимбурсните списъци и на практика няма да се създават нови комисии, които да преценяват дали прилагането им е необходимо.

Никой от хубаво не е тръгнал да се лекува нито от онкологично заболяване, нито от хепатит, СПИН и т. н. Трябваше да го проведем този дебат в обществото, но, за съжаление, по трудния начин го проведохме Да се надяваме обаче, че институциите в следващите дни бързо ще приключат всички процедури по договарянето на тези лекарства, включването им в позитивен списък и всичко останало.

Хасърджиев се обяви за прилагане и у нас на европейските стандарти за лечение – ръководства, направени от научната общност, които регламентират кой, кога и с какво се лекува. Прогенеричната политика също трябва да стане факт е заявил той на срещата на организациите с премиера Борисов:

Част от тези лекарства, за които спорим от толкова време, са  регистрирани и се използват в Европа още през 2009 година. Нали разбирате, че навлизането на нови лекарства в България  е достатъчно усложнено и забавено все още.  Нашата държава, както всички други европейски държави, трябва да има ясна стратегия защо е важно българите да се лекуват бързо - защото това прави здрава нация, прави хора, които не отсъстват от работа, работят, плащат данъци, правят икономиката на тази държава…

Хасърджиев се обяви и за преструктуриране на малките лечебни заведения по европейски модел.

Ива Димова от Федерация "Български пациентски форум" допълни, че е струвало много усилия обществото да научи, че мораториумът за новите терапии е тежка прогноза за цялата 2018 година:  

Защото групи пациенти, не само окологични, щеше да останат без значение. Пациентите не взимат медикаменти, защото те така са си решили това не е да смениш шоколад с ядки с шоколад с бисквити. Много погрешно беше посланието от политиците, че това са едни разгледани пациенти, които досега са си имали лекарства и занапред пак ще продължават да си ги вземат. Никой не иска да ми обясни, че много от тези терапии са за заболявания, които досега не са се лекували в България и за пациенти, които са получили вече резистентност към досега да си терапия

Не знам кой изчисли, че това са 8000 души. В България няма статистика и няма регистър за заболяванията. Кой изчисли кои са резистентните пациенти. Не еднократно беше споменавана цифрата, но никой не каза откъде я е взел и откъде взе цифрата 25 – 35 милиона.

Имаме опасения и сега сега, че ако останат тези комисии, които в продължение на месеци седмици ще обсъждат и ще решават с кой да получи и кой да не получи, пак ще има забавяне на лечението.

Димова изтъкна, че профилактиката на заболяванията трябва да има,  но хората, които вече са диагностицирани, следва  да се лекуват адекватно, а не двете форми на лечене да бъдат противопоставяни в обществения дебат.

Когато се говори за прогенерична политика, да оставим тогава в ръцете на специалистите и на лекарите. Прогенеричната политика не е непременно, не е на всяка цена и не е за всички заболявания. Има редица заболявания, при които прогенерична политика не е възможна.

В България все още не е регламентирана и политиката по отношение на биологични и биоподобни средства. Биоподобните не са в отделен раздел и все още се употребяват като генерични медикаменти….


Прочети цялата публикация