Фотографът Васко Врачовски: Фотографията винаги трябва да носи оптимизъм

Човекът е така устроен, че винаги напомни от миналото си само с хубавите неща, само щастливите си мигове и моменти. Лошите моменти въобще не ги помни. Всеки човек, който има по-дълъг житейски път, като види стара снимка, свързана с неговия регион или с неговото детство или  работа, винаги виждаш една живинка в очите му и носталгични, хубави емоции, които той издава.

Това каза за „Хоризонт“ фотографът Васко Врачовски, който колекционира стари снимки. В старите снимки има неща, които сега няма как да бъдат заснети, категоричен е той.

Примерно, центъра на градовете, го виждаш един в други варианти - без нови сгради. Най-емблематичното нещо във Враца е ждрелото Вратцата. Като погледнеш снимки от 50-те 60-те и 70-те години, тогава не е имало много високи дървета и снимките са много изразителни. Сега не можеш да направиш такава снимка на Вратцата, колкото и добър фотограф да си, просто защото е много голяма растителност. С новите технологии,  снимане от високо, дронове можеш да го направиш, но се губи чарът. Хубаво е снимката да бъде оттам, откъдете може да я погледне човешкото око.

Врачовски е намерил забравена снимка на Иванка и Венета Ботеви – семейството на Христо Ботев. Може би тогавашните съвременници на тези две жени не се им обръщали кой знае какво внимание, както и ние в момента не обръщаме внимание на хора, които ще се изучават след 100 години, коментира той. 

Когато видиш известни личности щастливи на една снимка нали, се казваш тогава не е било чак  толкова лошо, колкото ние си представяме. Имало е и хубави моменти

Голяма част от старите снимки в колекцията си Врачовски е наследил от баща си. Други е получил от хора, а трети – закупил от пазарите.  Той сподели свои наблюдения от старите снимки:

Много голяма част от снимките отпреди 1940 година са на военни. Военните са се снимали страшно много! Офицерите са били страшно спретнати, парадните униформи - много красиви. Имам една снимка на 35-ти Врачански полк от Балканската война. На тази обща снимка на 300-400 човека всички са подредени. Сега не знам как един фотограф би подредил 300-400 човека и всички да гледат в обектива. Другото интересно при старите снимки е, че на много малко портрети можеш да видиш усмихнат човек. Ше си помислиш, че тогава хората едва ли не всичките са били такива сериозни. Тайната е съвсем техническа -  тъй като тогава фотоматериалите не са били толкова съвършени, колкото сегашните, снимките са се снимали на много дълга експозиция. Ако е пейзаж, няма проблеми, защото пейзажът не се мърда, но ако е живо същество, то се мърда, а за един портрет е трябвало по няколко секунди. Няма как да накараш човека да бъде усмихнат по един и същи начин няколко секунди, ще стане размазана снимката. Заради това всички са били сериозни на снимките, което също вкарва един чар. Сега сме на обратния полюс - винаги трябва да си усмихнат, на маса… Другото е, че е от някога няма как да видиш хора на маса, снимки на маса с чинии, чаши и бутилки, което е показател, че хората са имали така доста изисквания към себе си, за да изглеждат естетически добре на снимката. Ходенето на фотограф си е било абсолютен ритуал:  запазваш час, купуваш си дрехи за семейния портрет… това се случва един или два пъти в живота, а не е да се снимаш постоянно

Почти няма как да видите дама без кавалер на снимките от градските улици от едно време, както и гена без шапка, сподели наблюдения фотографът.

Каквото и да си говорим, с всеки изминал ден светът става по-добър и ние ставаме по-съвършени като хора, колкото и някой път да става и по-бавно и да си мислим, че не е така. Фотографията винаги трябва да вкарва оптимизъм. Дори негативните снимки, които често са военни или показват смърт, те също имат някаква надежда, че това, което е на снимката, вече го няма.  

Прочети цялата публикация