А. Шурбанов: Страшно много хартия "изяждаме", а хартията е дървета

Ако дървото е много хубаво, просто се зазяпвам и не мога да се откъсна от него. При човека гледам да не се зазяпвам и да запазвам спомен за лицето. Сам се изненадах само, че съм написал толкова стихотворения за дървета през годините. Моята издателка Емилия Миразчийска изведнъж забеляза, че имам много стихотворения за девета и предложи да ги съберем в една книга. Разбира се, вниманието ми се съсредоточи върху темата и аз започнах да пиша повече за дърветата. Но тези мои  стихотворения за повече за човеците, отколкото за дърветата. Дърветата много често са символ или наши приятели, които ни обграждат отвсякъде, и с които трябва да се отнасяме по човешки.

Това каза за „Хоризонт“ проф. Александър Шурбанов. Често истинските дървета са и жертви, убеден е ученият. Борбите за планината са дали тя да носи приходи или да дава въздух за дишане, но оценката не е еднозначна, защото трябва да мисли и за хората, които живеят в бедните краища, сподели той.

Но трябва да мислим и за това, че всичко, което ни обгражда, в тази страна е на всички нас и, ако го изгубим, ще изгубим и голяма част от себе си. Интересите, стига да не се свеждат до алчност, същото са част от човешкия живот и не бива да ги подценяваме. Но, гората е животът на тази планета. Не само в българските мащаби, а и в световен мащаб ние непрекъснато губим гори, както губим и океана. Губим това, което дава живота на човека, а  човек не усеща това, защото живее обикновено в големи градове, където смята, че всичко идва от контактите, от електрическите уреди, а то идва от горите. Всичко идва от горите и от моретата, а ние забравяме това!

Най-важното е да се запази природата. Ние сме част от природата! Често си мислим, че сме пазители на природата, но не сме и това! Ние сме органична част от природата! Когато срежем един чайник на човека, той вече не е същият. Това става всеки ден, за съжаление, в съвременния свят

Ако бъдем съвсем призматични, да не забравяме, че, за разлика от нас,  дървото вдишва въглероден двуокис, а издишва кислород, който страшно ни трябва. Дървото е обратното, огледално отражение на човек. Или ние сме огледално отражение на дървото?! 

Много се надявах, че когато компютрите завладеят света, ще използваме по-малко хартия, защото всичко е на екран. Оказа се, че не е така, а е обратното. Страшно много хартия "изяждаме", а хартията е дървета. Не ми е жал, че дървото е отишло за книга, защото то сигурно се радва, стига книгата да е добра, но че дървото е станало документ в някаква канцелария в 22 и екземпляра, които трябва да отидат във всяка друга канцелария - това ме мъчи. Там е голямото разхищение на жива материя! 

Прочети цялата публикация