Само в 4 закъсали държави има повече лоши кредити от България

България продължава да има сериозен проблем с необслужваните банкови заеми. Техният дял у нас е драстично по-висок в сравнение със средния за Европейския съюз – 12.1% при 4.6% за ЕС. Това сочи работен документ на Европейската комисия, публикуван на 18 януари. Той е в изпълнение на плана за действие за справяне с проблема, приет от Съвета на ЕС през юли 2017 г. По-зле от нас са Гърция, Кипър, Португалия и Италия По-висок дял на брутните необслужвани кредити спрямо България имат само закъсали във финансово отношение държави, които по време на световната криза имаха тежки проблеми с дългове, дефицити и с банковите си системи. Най-лошо се представя Гърция, където нивото на лошите заеми е 46.9%, следвана от Кипър (33.4%), Португалия (15.5%) и Италия (12.2%). Данните в доклада са към второто тримесечие на 2017 г. Още по-неблагоприятно стои България по отношение за необслужваните заеми в частния сектор. Делът им у нас е драстично по-висок в сравнение със средния за Европейския съюз – 19.2% спрямо 4.7%. На първо място по този показател е обявилата банкова ваканция по време на финансовата криза Кипър – 52.7%, а на второ - изправената преди няколко години пред фалит Гърция (50.6%). Този път България е трета. Най-малък е делът на проблемните заеми за частния сектор в Швеция (1.4%), Люксембург (1.8%), Финландия (2.1%) и Естония (2.5%). Брюксел редовно критикува София заради проблема В доклада си Европейската комисия отбелязва, че следи отблизо проблема с лошите кредити в държавите, в които той е по-сериозен, и редовно го отчита в ежегодните препоръки до държавите членки в рамките на европейския семестър. Институцията като цяло е доволна, че тенденцията в съюза е към намаление на проблемните заеми, но смята, че трябва да се вземат сериозни мерки. В последните години проблемите в банковия и небанковия сектор у нас редовно са включвани в списъка от препоръки на Брюксел към София. На същия проблем през май 2017 г. наблегна в доклада си по проверката на финансовия сектор у нас и Международният валутен фонд. За разлика от българското правителство и БНБ, които отчетоха розови резултати от мащабната проверка на активите на банковата система и стрес тестовете през 2016 г., Европейската комисия не остана толкова доволна от начина на провеждане на инспекцията и изтъкна някои слабости в доклада си от февруари 2017 г. По време на прегледа на активите проверяващите не откриха нито един кредит на свързани лица, който е даден извън правилата, във всичките 22 банки, които провериха. За да отговори на критиките на ЕК и МВФ срещу проблема със свързаните кредити, заради който фалира КТБ, централната банка написа специален законопроект. Той бе приет през есента в парламента, но след поправки от депутати от ДПС от него отпаднаха ключовите текстове за икономическа и делова свързаност, с което законопроектът бе сериозно опорочен. В последната година БНБ предприе и оперативни мерки за намаляване на лошите кредити. В противовес на тезата, че делът им остава висок на фона на средния за ЕС, централната банка обикновено се защитава, че българските банки са по-добре капитализирани от европейските и че у нас провизиите са по-сериозни. Според изчисленията на ЕК в България провизиите възлизат на близо 55% от обема на лошите кредити при 50.8% средно за съюза. Има обаче и страни с доста по-висока степен на провизиране като Франция, Хърватия, Австрия, Румъния, Словения и Словакия, където нивото се движи между 60% и 70%. В последните дни БНБ отправи ново предупреждение към търговските банки да внимават с отпускането на жилищни кредити заради рисковете от увеличаващите се цени на имотите. Трезорите трябва да бъдат по-консервативни и при финансирането на икономически сектори и агенти с високи нива на задлъжнялост. Според последните актуални данни на централната банка брутните необслужвани кредити и аванси към септември 2017 г. у на с са намалели с 1.7% (158 млн. лв.) спрямо юни до 9.3 млрд. лв. Предстои евродоклад за търговската несъстоятелност За да се справят с необслужваните кредити в съюза, ЕК и Европейския банков орган смятат да предприемат поредица от мерки - уеднаквяване на дефинициите, подобряване на отчетността, въвеждане на общи правила, развитие на вторичния пазар на лоши кредити. Отчетена е и необходимост от подобряване на законодателната рамка на несъстоятелността, поради което предстои еврокомисията да направи общ преглед по тази тема в държавите членки.

Прочети цялата публикация