Столетницата стана постмодерна, когато разкри Джудит Бътлър

Столетницата стана постмодерна, когато разкри Джудит Бътлър. Бътлър е всъщност Джеймс Бонд или, по-точно, Джейн Бонд. Бътлър е диверсионна операция в тила на православието, която цели то да загуби моралните устои, които едва намери след падането на комунизма. Бътлър е американка и то с нетрадиционна сексуална ориентация. Тези два фактора бяха достатъчни за разкриването й като Джеймс Бонд с помощта на специалистите от библиотекарския. Щирлиц никога не би допуснал подобен непрофесионализъм – той хладнокръвно запази сексуалната си ориентация в тайна докрай. Бътлър няма да хвърля отрова в язовир „Искър“ – няма да извършва индустриален шпионаж и саботажи. Нейната дейност не е свързана дори с тайните операции на ЦРУ в сферата на кемтрейлсите, харпа и изпращането на кабриолети в космоса. Новият Джейн Бонд е идеологически екстремист и терорист, който ще завземе съзнанието на младежта, започвайки от децата в училищата. Тайният план е да ги направи всичките безполезни във военно отношение. T.e. джендъри. Преобърнатото съзнание е традиционна тема за марксистката левица. Ясно е, че когато буржоазията наложи своята идеология, пролетариатът започва да се чувства доволен или поне упоен. Религията е опиум за народите. Тя ги е карала да заспиват и да не мислят за революция и въоръжена борба. Същото е и семейството – то е буржоазна институция на частната собственост в интимната сфера, която затвърждава господството на мъжа над жената. Чакайте, чакайте обаче! БСП вече не мисли така! БСП е за традицията (поне за тази след падането на комунизма и тази от времето на хан Крум). БСП вече не е марксистка по същност, а истинска народна, консервативна партия. Днес БСП е заедно със Синода и е за продължаване на съществуващите обществени практики, дори и когато са свързани с леко домашно насилие. Съветските другари отново намериха правилното решение – не влезе ли никой в болница, въобще не трябва работата да се прави на въпрос. Въпреки че изостави Маркс, БСП никога няма да изостави една друга икона на лявото – Сартр. Той учи, че при човека съществуването предхожда същността. Eкзистенцията предхожда есенцията. И при БСП това е точно така – съществуването й е важното, а не същността. Същността е въпрос на избор, който лесно може да се промени – днес си марксист и громиш буржоазното семейство, утре си консерватор и целуваш ръка на попа. Това е то екзистенциализъм. Човек е продукт на собствения си избор, а не на завареното обществено положение! Чакайте, чакайте! Не толкова бързо, че то така ще излезе, че и пола можеш да си смениш по избор. А все пак едно е политиката, друго нещо е полът – с извинение. Тук противоречието, в което БСП изпада, е само привидно. Ако следваш Сартр, спокойно можеш в един момент да станеш по избор консерватор-традиционалист. Много консерватори как станаха такива от съвсем комсомолски изходни позиции. Но екзистенциализмът е световен тренд, така да се каже. Доналд Тръмп е най-големият съвременен екзистенциалист, при когото съществуването определено предшества и далеч надхвърля същността. Как иначе от нюйоркски либерал, организатор на конкурси по красота, можеш да станеш заклет консерватор с единствен пред Бога трети брак. Щом това е възможно и комсомолец може да мине през иглени уши и да стане консерватор. БСП е нашият роден Тръмп и не случайно тя се разпозна почти целокупно в него. Това беше и апогеят на превръщането й в истинска постмодерна партия. Партия, която сама определя същността си, чрез съзнателни и отговорни избори. Която може и да смени същността си чрез такъв избор и в бъдеще. Но не и пола си – поне докато е консервативна. * Публикуваме коментара от личната страница Даниел Смилов във Фейсбук

Прочети цялата публикация