В. Велев: АИКБ: Трябва държавата всячески да съдейства, а не да затруднява вноса на работна сила

След като депутати от управляващата коалиция внесоха в края на работния ден в петък законодателни промени, свързани с трудовата миграция, репортерът на "Хоризонт" Мария Костова потърси първите реакции по направените предложения

Става въпрос за предложения за промени в приетия вече на първо четене Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност, които са внесени 10 минути преди 18.00 часа в петъчния ден.  Вносители са председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов и група депутати от ГЕРБ и "Обединените патриоти". С тези поправки се разрешава наемането на двойно повече работници от страни извън Европейския съюз в българските фирми  - в момента тези работници могат да бъдат най-много 10 на сто от средносписъчния състав на дадено предприятие, като предложението е те да станат 20%, а за малките и средните предприятия - 35%.  В мотивите си вносителите са посочили, че сега действащото ограничение за заетост на работници от трети държави -  до 10% от всички, е морално остаряло и неефективно.  

Сред другите предложения са отпадане на списъка с професиите, по които има недостиг на висококвалифицирани специалисти, а също така и отпадане на така наречения "пазарен тест" за издаване на Синя карта на Европейския съюз за специалисти - това е предварително проучване на кадрите, което работодателите правят за определени групи професии. По този начин се цели да се облекчи достъпът на чужденци с висше образование до българския пазар на труда. 

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев определи направеното предложение  като недостатъчно и припомни, че недостигът на специалисти с определена квалификация на пазара на труда е сред най-болезнените проблеми за работодателите. Предложението, така както както е внесено, не е достатъчно адекватно, недостатъчно радикално, каза Велев и се аргументира така: 

Трудовият пазар всяка година поради пенсиониране губи около 100 хиляди души и на тяхно място идват навършили 18 години малко над 50 хиляди  -тоест с над 40 хиляди всяка година се увеличава тази "дупка", това е 10 пъти повече, отколкото е нетната емиграция.  

Даже и да спре изтичането на работна сила в чужбина  и обратно  - да започне завръщането й, ние пак не можем да си решим проблема с трудовите ресурси. 

Становището на бизнеса е, че при ръст на икономиката няма как да се справим без внос на работна ръка:  И всички страни в Европейския съюз, освен България, това го разбират много добре и провеждат активни политики за насърчаване на трудовата, подчертавам  - трудовата имиграция. Те подпомагат компаниите за отпускане на средства за езиково обучение, за настаняване и така нататък и премахват всякакви пречки, въвеждат максимално облекчени режими за внос на персонал. В европейското законодателство няма изискване за процент заети в дадено предприятие граждани на трети страни.

Трябва държавата всячески да съдейства за това да облекчи, а не да затруднява вноса (на работна сила), да ускори подписването на двустранни спогодби с Украйна, Молдова и с други страни  - въобще да предприемем енергични действия в тази посока, беше категоричен председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България, който каза още, че рестрикциите за трудовата емиграция са в ущърб на националния интерес, задържат развитието и "това граничи с безотговорност и национално предателство".

От страна на синдикатите обаче широкото отваряне на пазара на труда за чужденци се посреща с недоверие и опасения, че българските работници ще бъдат поставени в неравностойно положение и че има риск родните кадри да бъдат изтласкани от чуждите - а това на свой ред носи опасност още българи да напуснат Родината.  От КНСБ са категорични, че статистиката на Агенцията по заетостта не показва необходимост от завишаване на квотата за чужденци в големите и средните фирми. Според данните на синдиката за последните две години има само 10 фирми, които са пожелали да надвишат  квотата от 10% за чужда работна ръка, и те са микро и малки предприятия. Синдикални експерти припомниха за "Хоризонт", че над 70 хиляди безработни българи са на пазара на труда повече от една година, а обявените от бизнеса свободни работни места са едва 12 000 в Бюрата по труда.

Повече по темата чуйте от звуковия файл. 

Прочети цялата публикация