Президентът наложи вето на закона “Пеевски“ за КТБ

Президентът Румен Радев наложи вето на промените в Закона за банковата несъстоятелност, предложени от депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид. В мотивите си държавният глава посочва, че обществото има нужда да знае конкретните измерения на последиците от приетия закон. “Когато решава да приложи такава крайна мярка, Народното събрание би следвало открито да дебатира колко са обезпеченията, които ще бъдат нищожни, колко са прехвърлянията на акции и дялове, които ще бъдат относително недействителни, приблизително каква ще е стойността, с която ще бъде увеличена масата на несъстоятелността на КТБ след прилагането на закона. Само по този начин защитата на обществения интерес, изтъквана като основна цел на промените, ще придобие конкретни измерения“, се казва в мотивите на президента. Радев се е обявил против три алинеи в Преходните и заключителните разпоредби, приети на 9 февруари 2018 г. С тях се преуреждат с обратно действие в нарушение на правовата държава настъпили правни последици, придобити права и погасени задължения. Проектът на Пеевски най-общо предвижда обезсилване със задна дата на цесиите и прихващанията, направени по време на квестурата на КТБ, чрез които банката загуби около 850 млн. лв. Според промените всички извършени от квесторите или синдиците заличавания на учредени от длъжници или трети лица в полза на банката обезпечения, които са направени в периода, в който КТБ бе поставена под специален надзор, са нищожни. КТБ беше поставена под надзор на 24 юни 2014 г. С приетата законова поправка се смята, че учредените обезпечения са действителни и запазват своя ред.По този начин се възстановяват правата на банката върху съществуващи обезпечения, учредени от длъжници, които са били заличени от квесторите или синдиците, независимо от причината. Текстове предвиждат още, че всяко прехвърляне на акции или дялове от търговски дружества от длъжник на КТБ след като е поставена под специален надзор е недействително В мотивите към ветото Радев посочва, че законодателят преценява как да уреди и преуреди обществените отношения, но в случая са нарушени границите, очертани от принципа за правната сигурност, изискващ стабилност на правните действия/сделки и предвидимост на правните последици от различните юридически факти. "Да се предвижда недействителност, а още повече нищожност, когато при извършването на действията/сключването на сделките на правните субекти не са били известни предпоставките за обявяването им за нищожни или за недействителни, не е в съответствие с принципа за правовата държава", се посочва той. Очаквайте подробности.  

Прочети цялата публикация