Най-младият програмист у нас е 10-годишно момиче

Десетгодишата Соня е четвъртокласничка в Добрич. Обича да учи, свири на пиано и да програмира. Заради това получи и поощрителната награда на БАЙТ.

„Аз свиря на пиано. И в музиката и в програмирането има математика. И двете трябва да са построени и добре. Аз мисля, че добрата програма е като едно добро произведение на изкуството.

В трети клас с моите съученици бяхме направили книжки със задачи от предметите от трети клас – да си ги разменяме и да решаваме. Затова тази година реших да направя подобна игра, която да се играе на телефон…" .

Таткото на Соня Валентин Генов:

“Тя сама прояви желание. Никой не я е подбуждал или подтиквал насила. Музикални традиции имаме в рода. Аз се радвам, че това е нещо ново за нашето семейство. Децата трябва да бъдат насочени, накъдето им е интересът“.

Соня е сигурна, че няма да остави програмирането. Следващата ѝ идея е да направи игра за деца до седми клас. Възрастните ѝ обещават пък, че ако е постоянна, може веднага да си намери работа в тази сфера. Към това се стреми и Илиян Кордев, който учи в Технологично училище „Електронни системи“ към Технически университет. Илиян има зад гърба си преподавалите, благодарение на които вече е разработил система за откриване на пробиви в сигурността на устройства, работещи с операционната система Линукс. А заради това БАЙТ му даде младежката награда.

„Разработих проект, който открива и предотвратява хакерски атаки с помощта на изкуствен интелект.

Искам, след като завърша училище, да стана програмист. В момента съм се насочил към изкуствен интелект, което ми харесва и в което искам да се развивам занапред. Какво му трябва на човек – мотивираност, постоянна воля за развитие. Според мен софтуерът е бъдещето и смятам, че трябва да се подпомага обучението на софтуеърни специалисти“.

Светлин Наков от Софтуерния университет казва, че подкрепа от училищата трябва да има, за да се развие програмирането у нас:

„Нужни са в целия свят инженери – хора-правячи. Аз така превеждам „инженер“ на български - човек който хваща и прави.  Не е толкова привлекателна тази индустрия Много лесно искат да станат певци на тези години. Ролята на образованието е да разпали тези желания, тези умения на децата, които те самички могат са разпалят единствено в посока „игри“.   Каналите са няколко – единият са извънкласни дейности – кръжоци, школи и подобни. Държавното образование е по-всеобхватно и много трудно може да наклони везните в тази посока.  Другият са частни специализирани училища Повече активност от страна на държавата би помогнала, но и повече активност от страна на всички останали, които се докосват до образователния сектор. В София има всичко – има кръжоци и по роботика, и по програмиране, и по технологии, и по какви ли не неща за малки и за големи не неща. Но какво има в град като Силистра или Павликени?! Може би следващата стъпка е тези инициативи да се разпрострат малко повече, защото образованието се променя. Не можем да разчитаме то да бъде контролирано, централизирано както навремето. Креативността идва, когато имаш по-малко ограничения. Това е една от посоките - без да се смъкват стандартите за крайния резултат, да се даде възможност за креативност, за излизане извън рамката и да се подкрепят тези учители и училища и места, които го правят“

Прочети цялата публикация