С. Великова: Промените в НПК оставят много отворени въпроси, но не съкращават сроковете на делата

С промените в Наказателно-процесуалния от ноември се целеше да се компенсира бавното правосъдие и оправдателните присъди по така наречените знакови дела. Делата срещу властимащите и хора на високи обществени и държавни позиции бяха иззети от Софийския градски съд и бяха прехвърлени в Специализирания наказателен съд. Бяха създадени и специални правила, по които да се гледат тези дела. Резултатът обаче беше, че се мина от едната крайност към другата. Това коментира за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ журналистът Силвия Великова и обясни.

„Ако при предишното състояние имаше известен превес по отношение правата на обвиняеми и подсъдими над тези на пострадалите, имаше и доста по-голяма автономност на съда, което със сигурност е нормално. Сега се даде много повече превес на прокуратурата и на пострадалите - до степен, че се ограничиха правата на обвиняеми и на подсъдими. Факт е, че не всички обвиняеми и подсъдими стават осъдени и в този случай този баланс на привата е особено важен, включително и за да се избегнат дела в Европейския съд по правата на човека, а и за да не се нанасят щети на хората, които в някакъв етап изглеждат виновни, но после се оказва, че доказателствата не стигат, за да бъдат осъдени.   Затова и Върховния касационен съд, и Адвокатският съвет пратиха промени в Конституцинния съд като предупредиха, че се върви към сериозно нарушаване на правата".

Великова даде за пример задължителния арест в случаите на задочно обвинение, какъвто е случаят с Цветан Василев. Други пречки, според юристите е подмяната на мярката за неотклонение „парична гаранция“, както и въвеждането на т. нар. „разпоредително заседание“, след което обаче се оказва че няма как да бъдат обсъждани процесуални нарушения, възникнали по време на самия процес.

„Това обаче, според юристи, първо, превръща съда в един формален арбитър, тъй като той няма друг избор освен произнасяйки се сега повече никога да не се намеси в процедурата, от друга страна, дава много повече предимства на прокуратурата“.

Разпоредителните заседания са били въведени с цел спестяване на време, но практиката досега показва, че такова спестяване няма, коментира Великова. Остава и въпросът какво се случва с казусите, ако промените в НПК бъдат обявени за противоконституционни и дали подсъдимите няма да намерят начин да предявят претенции по Закона за отговорността на държавата.

Остава въпросът и какво ще се случи, ако се окаже, че специализираната прокуратура и специализираният съд нямат право да гледат дела срещу персони, както и какво ще се случи с разгръщането на Антикорупционната комисия.

Прочети цялата публикация