„Тристан и Изолда“ в Амстердам – изключително красиво решение на Пиер Ауди

Първата за 2018 година продукция на Националната опера в Амстердам е била „Тристан и Изолда“ на Рихард Вагнер във версия на прочутия френско-ливански режисьор Пиер Ауди, роден през 1957 година в Бейрут. Постановката е представена за първи път през 2016-а в Париж, след това е била играна и в Римската опера. Кореспондентът на „Неделен следобед“ Милен Венков споделя:
Декорът на Кристоф Хетцер е минималистичен и изчистен: в първо действие сцената е доминирана от останки от големи кораби, във второ – от скелети на китове... Любовната напитка и отровата са представени като два кристала – черен и сребърен (символи на смъртта и любовта). В трето действие черният кристал се разпръсква на множество по-малки камъни, които обсипват сцената. Костюмите, също дело на Хетцер, са семпли и не могат да се впишат в определена епоха или време.
Г-н Венков отбелязва, че „Тристан“ е своеобразен връх в дейността на Пиер Ауди, който в края на този сезон ще напусне Националната опера в Амстердам след 30 години на поста артистичен директор: Една изключително стилна, въздействаща постановка, изпълнена със светлина, силуети, нощ, мистерия, копнеж към недостижимото и пътуване към безкрайността. За изпълнителския състав кореспондентът ни също използва суперлативи. Той е изпитвал удоволствие от всяка фраза, моделирана от Рикарда Мербет в ролята на Изолда. Тристан е бил един от най-прочутите съвременни Вагнерови тенори – американецът Стивън Гулд. Диригентът Марк Албрехт, осъществил според Милен Венков едно невероятно богато на цвят музикално платно, е казал в интервю за „Тристан и Изолда“:
Трудността на операта не се крие в дължината ѝ. След „Тристан“ не се чувствам физически изморен. За мен тя може да продължи и по-дълго. Но душевно съм напълно изтощен. Важно е при такава еуфорична творба да се раздаваш в най-точните моменти и със сигурност не твърде рано.
Ако понятието съвършенство въобще съществува – завършва отзива си Милен Венков, то мисля, че Марк Албрехт и Рикарда Мербет със сигурност се доближиха до него в Любовната смърт на Изолда в един неописуем музикален устрем, перфектен звуков баланс между глас и оркестър, допълнен от поразителната сценична картина на Пиер Ауди, в която зрителят вижда героинята като черен силует и само чува гласа и...

Подробности за събитието можете да научите от звуковия файл.

Снимки в галерията: Ruth Walz

Прочети цялата публикация