Частна експертиза твърди, че причината за трагедията в Хитрино е незаключена стрелка на релсовия път

Не високата скорост, както твърди обвинението, а незаключена стрелка на релсовия път е причина за трагедията в Хитрино, при която загинаха 7 души през декември 2016 г. Това обяви Светослав Първанов, заместник-управител на "Булмаркет", компанията собственик на превозвача на пресконференция в София. Първанов се позова на експертиза, поръчана от фирмата в чужбина, защото български експерти отказали с мотив, че биха били в конфликт на интереси. Изчисленията показват, че дори влакът да се е движил с по-висока скорост от разрешената, при този вираж на коловозите и броя на вагоните, композицията може да се обърне, ако скоростта надвиши 111.5 км/ч, което не съответства на данните от разследването. Локомотивите и първите пет вагона на композицията минават през конкретната стрелка без проблем. Те спират без проблем и на гара Хитрино, без никакви щети въпреки "високата" скорост, каза Светослав Първанов. Проблемът възниква при преминаването на шести вагон, чиито колела тръгват едновременно по двата коловоза. Дерайлирането е било неизбежно, тъй като стрелката, разделяща двата коловоза е позволила първите колела на вагона да тръгнат по единия коловоз, а вторите колела - по другия коловоз. В резултат на това се къса връзката между шести и седми вагон и влакът дерайлира, обясни Първанов. Цистерната с пропилен не е отговаряла на условията за безопасност и не е трябвало да се движи, пише в заключението на експертите. Като цяло железопътната инфрастрктура в района на гарата в Хитрино също не е била добра, смятат експертите. Конструкцията на този тип цистерни е с полусферични дъна, които се оценяват като опасни поради своята крехкост и през 80-те години на миналия век са забранени за производство. За експлоатираните към момента на забраната вагони от този тип са дадени предписания за монтиране на допълнителни защитни елементи, които да гарантират тяхната безопасност до изтичане на експлоатационния им живот, посочи Първанов. По думите му два пъти е подавано напрежение в съборената контактна мрежа и така се е стигнало до волтови дъги, които е възможно да са причинили взрива. Петнадесет години наблюдаваме нередности по железния път. Така сме излагали на риск не само товари, влакове, а и хора, каза Първанов. В началото на месеца Шуменският окръжен съд даде даде ход на делото за трагичната влакова катастрофа в Хитрино, при която на 10 декември 2016 г. загинаха 7 души а други 14 бяха ранени. Процесът се гледа по бързата процедура, като двамата подсъдими машинисти Димитър Михнев и Радослав Петков не признават вината си. Според техническата експертиза, на която се позовава обвинение, влаковата композиция се е движела с два пъти по-висока скорост от разрешената при навлизане в гара Хитрино. При стрелка № 1 тази скорост е била 80 км/час, а при стрелка № 5 - 78 км/час при разрешени 40 км/час. Освен от експертизата, това е установено и от показанията на служители на гара Хитрино. Стрелочници и началника на гарата са видели приближаващия влак с много висока скорост. Събрани са и свидетелски показания на третия машинист от локомотивната бригада, който също е признал, че при навлизане в гарата влакът се е движел със скорост от 78 км/час. Разследващите не успяха да свържат инцидента с релсовия път или с грешка на служителите на гарата. Разследването към момента сочи, че високата скорост на композицията е причина за изместването на железния път между двете стрелки. Последвалият взрив на цистерните на влака е предизвикан от дерайлиране на част от композицията. При удара кука от теглича на една от платформите разхерметизира цистерна с гориво. Образувалият се газов облак се е взривил най-вероятно от искра. След трагедията жителите на Хитрино бяха евакуирани за 11 дни, докато течеше акцията по извеждането на обърналите се цистерни. Защитата на машинистите твърди, че превишената скорост не винаги е причината за транспортно произшествие. В рамките на делото те приложиха справка от ДАНС, в която е посочено, че е имало незаключена стрелка на железния път край Хитрино.

Прочети цялата публикация