Шефчович: България може да стане регионален газов търговец

Европейската комисия подкрепя България за изграждането на газоразпределителен център край Варна, защото това е възможност страната да промени сегашната си позиция на транзитьор на руски природен газ в регионален търговец на суровина от различни източници. Това ще повиши газовата ликвидност в Югоизточна Европа, свързаността със съседните държави и интеграцията на Западните Балкани в Европа, заяви зам.-председателят на Еврокомисията е комисар по Европейския енергиен съюз Марош Шефчович. В четвъртък той участва в дискусия в София, посветена на ролята на неправителствените организации във формирането на енергийните политики, и посочи, че "политиците идват и си отиват, но енергийните политики и реформи трябва да се съгласуват с бизнеса и неправителствените организации, защото инвеститорите трябва да ги прилагат, а потребителите да плащат цената". По-късно пред журналисти Шефчовиц припомни, че идеята за създаването на българския газов хъб е дошла още по време на първата среща на Групата на високо равнище за газовата свързаност в Централна и Югоизточна Европа (CESEC), в която участват Aвстрия, България, Хърватия, Гърция, Унгария, Италия, Румъния, Словения и Словакия. "Тогава стигнахме до извода, че всяка страна от Югоизточна Европа трябва да се следва принципите за поне три източника на доставка на газ и решихме, че България е подходяща за газоразпределителен център заради географското си положение и развитата си газова мрежа", посочи еврокомисарят. "В България се работи усилено по изграждането на българо-гръцката газова връзка, премиерът тази сутрин ме информира за напредък по турската връзка, румънският интерконектор вече е изграден и трябват само компресорни станции, за да стане по-ефективен. Търсят се и възможности за еврофинансиране за газовата връзка със Сърбия. Целта е да се повиши газовата ликвидност в региона. Много е важно България да се трансформира от транзитираща руски газ страна в търговец и газов оператор, което ще е по-добре за страната и региона", смята Шефчович. До 40 дни ясни първите резултати от проучването за хъба Министърът на енергетиката Теменужка Петкова допълни, че в четвъртък ще се подпише и договора за предпроектното пручавне за газовия хъб и до 40 дни трябва да са готови междинните резултати от това изследване, за да се обсъдят по време на планираната за май втора инвеститорска среща за газовия център "Балкан". За предпроектното проучване "Булгартрансгаз" ще плати 2.327 млн. лв. без ДДС на ДЗЗД "АФ-ЕМГ Консулт", която трябва да е готова до 170 дни с крайните резултати за необходимостта, източниците за захранване, капацитета, стойността, рентабилността и модела за финансиране на хъба. Шефчович посочи още, че чрез развитието на енергийната свързаност на региона и диверсификацията на доставки на газ и електроенергия България може да е лидер в интегрирането на Западните Балкани в Европа. Огромен ВЕИ потенциал Зам.-председателят на Еврокомисията посочи още, че страната ни има огромен потенциал в областта на възобновяемите енергийни източници и че е впечатлен от постигнатите икономии на парникови емисии на фона на ръста на брутния вътрешен продукт. "Имате най-голямата в ЕС експанзия на слънчеви електроцентрали и техният дял в производството може да е забележителен", каза още той. Според него най-добрият начин за подобряване на енергийната ефективност е реновирането на сградите и затова призова правителството да създаде подходяща инвестиционна среда за привличането на нови технологии в този отрасъл. Шефчович отбеляза още, че по време на българското европредседателство до средата на 2018 г. страната ни ще участва в много от преговорите между страните членки за прилагане на европейските цели в областта на енергетиката и противодействието на климатичните промени. България ще има думата не само за своето енергийно бъдеще и това на ЕС до 2030 г., но защо и да не погледне отвъд, посочи той. "Защото знаете много добре, че ако построите атомна електроцентрала днес, тя ще остане в следващите 30, 40 или 50 години, ето защо решението, което ще вземете днес, ще има значение за енергийния микс на страната не само до 2030 година, но и през 2040 и 2050 година", подчерта еврокомисарят. България да се възползва от фонда за иновации в ТЕЦ По време на дискусията той се спря и върху новите екоизисквания на ЕС към въглищните централи и каза, че разбира загрижеността на работещите в отрасъла, че могат да загубят работни места и затварянето на ТЕЦ-ове да се отрази върху развитието на цели градове е региони. "На засегнатите компании и хора трябва да се предложат нови възможности за бизнес и иновативни решения", каза Шефчович и призова българските въглищни централи да се възползват от обявения през февруари от Брюксел фонд за подпомагане на нисковъглеродните иновации чрез финансиране модернизацията на български и румънски въглищни централи. Той изрази надежда, че България също ще кандидатства с проекти за трансформация на замърсяващи околната среда енергийни производства. Теменужка Петкова посочи, че страната ни все още проучва възможностите за финансиране от този фонд като припомни,че в момента усилията са насочени към получаване на отлагателен срок за въвеждане на новите тавани за допустимо изхвърляне във въздуха на серен двуокис, азотен окис, живак и фини прахови частици. Новите по-високи прагове за пречистване на изхвърляните газове влизат в сила от 2021 г. и операторите, които не отговарят на нормите, ще бъдат затваряни.

Прочети цялата публикация