Перфекционизмът често носи напрежение и емоционална болка

Перефекционизмът - добро или зло? Кога и защо се появява и какво издава? До какво води и как да се справим с него? С тези въпроси се обърнахме към психолога Яна Кирова в предаването ни "Контрасти". В съвременната култура ние сме склонни да се възхищаваме от перфекционизма заради високите стандарти, които поставя. Дали обаче цената си струва? Особено като имаме предвид, че съществува огромна разлика между разумния стремеж за постижения и неразумните усилия за постигане на неосъществим идеал.

Хората, които се стремят към добро качество имат високи очаквания от себе си, но в същото време приемат грешките си и предприемат стъпки, за да се справят с тях. Докато перфекционизмът е нездравословен стремеж, невротична проява, обяснява  Кирова. Често перфекционизмът носи постоянно напрежение, неудовлетвореност и емоционална болка. Перфекционистът се старае да контролира - себе си, другите, живота, всичко, което, разбира се, е кауза пердута. Освен това той е склонен да обезценява усилията , които е положил за един или друг резултат. А това е доста пагубно и демотивиращо... 

Перфекционистичният характер е една защита, броня, чрез която човек бяга от дълбоко заложени негативни базови вярвания. Роля за това има и родителският стил на възпитание. Най-често той е дистанциран, студен, понякога и физически нараняващ. Възпитанието през ранните години на такъв човек се характеризира с условност- "Обичам те ако". Това е небезусловно даване на обич от страна на родителите. По този начин те наказват цялата личност, вместо само поведението на детето. 

Психологът Яна Кирова отбеляза, че когато основният  фокус е върху недостатъците ви и сте водени от желанието да избегнете провала на всяка цена, дългосрочната цена, която плащате може да е твърде горчива: душевни сривове, кризи, депресия и гневни изблици, след които се чувствате още по-зле. Перфекционизмът прекъсва връзката с "тук и сега", при него има прекомерна фиксация в целта, като се губи радостта от настоящия момент. Ето защо при проявата му е необходимо е да се пренасочи вниманието от целта към самия път, който води до нея. Така няма да подминем малките радости в живота.

Прочети цялата публикация