Политически обременени и задлъжнели държавни фирми застрашават фиска

Българските държавни предприятия са източник на икономически и фискални рискове заради честата липса на професионален мениджмънт, непрозрачен процес на вземане на решения и дългове, които възлизат на почти 17 процента от брутния вътрешен продукт на страната. Това са част от изводите в доклада на Европейската комисия с оценката на напредъка в структурните реформи и преодоляването на макроикономическите дисбаланси на България за 2018 г., публикуван в началото на март. В анализа се посочва още, че икономическите показатели на държавните предприятия са слаби в сравнение със държавите от региона и с частния сектор. Енергетиката е секторът с най-големи финансови загуби и държавните фирми в този сектор са най-задлъжнелите, пишат неговите автори. Дълговете на двете железопътни държавни предприятия са в размер 2.6 % от брутния вътрешен продукт, а на този фон правителството смята да използва средства от отдаването на концесия за управление на летище София, за да помогне за модернизирането на губещия и силно задлъжнелия и държавния железопътен оператор БДЖ, обръщат внимание от Брюксел. Според ЕК резултатите на държавните предприятия представляват източник на несигурност и риск за публичните финанси. Общо задълженията на държавните предприятия, в които държавата притежава поне 50 % и упражнява контрол, през юни 2017 г. са били почти 17 % от БВП, по данни на Министерството на финансите. Почти половината от тези борчове са към частни фирми и следователно представляват условни задължения, които държавата трябва да гарантира или покрива, посочва се още в доклада. В анализа пише още, че при държавните фирми са силни присъствието и ролята на политическия елемент. Това често се извършва за сметка на дългосрочните визия и координация, прозрачност и стандарти за управление на високо равнище, смятат в Брюксел. Според документа корпоративното управление на държавните предприятия продължава да бъде предизвикателство. Като основни проблеми са посочени липсата на ясна обосновка за държавната собственост, разпокъсаната надзорна рамка, липсата на финансова насоченост и отчетност, назначенията, които често се правят без конкурси. Предизвикателства обаче има и много други области. "Недостатъците в системата за научноизследователски и развойни дейности и иновации ограничават нейния принос за производителността и растежа. Все още са необходими реформи в енергийния сектор, за да се гарантира надеждно, конкурентоспособно и устойчиво снабдяване с енергия за предприятията и обществото като цяло. Неоползотвореният потенциал за енергоспестяване и качеството на въздуха продължават да будят сериозна загриженост. Недостатъците в инфраструктурата се отразяват на ниската ефективност и резултатността на транспортния сектор", пише в анализа. В него се анализират почти всички области в България, като се отчита, че не е достатъчен напредъкът в реформите в здравеопазването, образованието остава застрашено от застаряващите учители, бизнесът все така изпитва трудности с намирането на квалифицирани работници и остават слабости във финансовия сектор, съчетани с относително големия корпоративен дълг. До този момент напредъкът в подобряването на административния капацитет на органите в областта на обществените поръчки е недостатъчен, няма и конкретни постижения в електронните обществени поръчки, смятат в ЕК. Всичко това задържа икономическият растеж на страната, който през 2017  г. се е забавил спрямо предходната година. Въпреки опростената данъчна система, административната тежест на плащането на данъци остава висока, обръщат внимание от ЕК . Според експертите на Брюксел сенчестата икономика остава значително предизвикателство, макар като цяло да намалява.  Неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС остава значително — 21 % от общите задължения по ДДС (почти 2.3 % от БВП), което е значително над средното равнище за ЕС от 12.8 %. Въпреки че няма официални измервания на обема на сенчестата икономика, проучвания, основаващи се на моделиране, сочат, че сенчестата икономика в България е два пъти по-голяма от средната за ЕС. В семестъра се цитират оценки на Асоциацията на индустриалния капитал в България, според които загубата на приходи поради сивата икономика надхвърля 2 % от БВП през 2016 г.

Прочети цялата публикация