Никой не желае вкарването на прокуратурата в частния бизнес

Правната комисия в парламента получи в сряда само отрицателни мнения и призиви към предпазливост по време на обществената дискусия за скандалния законопроект за борба с корупцията в частния сектор.   Предложените от правосъдното министерство промени в Наказателния кодекс превръщат прокуратурата в оръжие за саморазправа с частния бизнес. Ефектът се постига с приравняване на длъжностните лица в публичния и частния сектор. Ако поправките бъдат приети окончателно в този им вид, всяко забавено плащане по търговска сделка става повод за държавното обвинение да образува дело, дори без да е необходимо доказване на щета.   Законопроектът не прави никаква разлика между тотално различните обществени роли в частния и публичния сектор, като например липсата на държавна власт в ръцете на частниците.   По време на дискусията правосъдният министър Цецка Цачева призова депутатите да приемат на първо четене проекта. Тя обясни, че Европейската комисия е поискала от България да промени текста от кодекса, който дава състава за престъпленията по служба. Цачева обаче не разкри защо тогава министерството предлага толкова мащабен проект, който променя цялата бизнес среда.   "Законопроектът отговаря на волята на правителството. Подкрепете го на първо четене, ние ще съдействаме с експертизата на министерството, за да оправим онези текстове, които срещат най-голяма критика", каза Цачева. Експертизата на министерство стана очевидна при внасянето на законопроекта.   Вицепрезидентът (2012-2017) и бивш правосъден министър Маргарита Попова обясни на Цачева, че част от текстовете "отварят вратата за магистратски произвол, което може да има много страшни последици". Тя беше върховен прокурор по време на мандата на Борис Велчев. Сега Маргарита Попова работи за Българската стопанска камара.   "Ако чуждестранните експерти са дали точно такива предложения, аз ще кажа, че те са некомпетентни. Нека да отговорим на ЕК с предложения, които не будят страх. Когато прочетох тези предложения, малко се изплаших. Представих си как обличам отново червената тога и поддържам обвинения по тези текстове срещу бизнесмен и това какво влияние ще окаже върху бизнеса му, върху семейството му, върху личния му живот...", каза Попова.   Васил Велев (Асоциация на индустриалния капитал) настоява за оттегляне на целия проект за НК.   "Аз съм сигурен, че този проект няма да се приеме в този вид, най-малкото заради инстинкта на депутатите, защото те вечно няма да са депутати. Самото говорене за тези поправки гони инвеститорите. Кой ще дойде да прави бизнес в България, ако накрая всички могат да се окажат престъпници. Не може прокуратурата да санира всички недостатъците на регулаторите", каза Велев.   Главният секретар на Българската търговско-промишлена палата Васил Тодоров също каза, че действието с най-малък репутационен риск за управляващите е проектът да се оттегли.   Представителят на адвокатурата адв. Валя Гигова каза, че ако промените бъдат приети: "До всеки предприемач трябва да се сложим и по един наказателен адвокат, който да го съветва дали договорът му не представлява състав на престъпление. Ние имаме интерес към това, но ценностите на демократичното общество са по-важни от нашия интерес".   Пламен Грозданов (Съюз "Произведено в България") попита кого държавата иска да репресира.   "Този, който е създал малка семейна фирмичка и ще викаме прокурора, защото той е забавил плащане? Трябва да се наблегне върху регулаторните функции в държавата", настоя Грозданов.   Заместник-главният прокурор Пенка Богданова обясни, че цялостно проектът за промени в НК "има много достойнства", но някои предложения не могат да бъдат споделени. Държавното обвинение настоява промените в кодекса за частния бизнес да се правят много внимателно и след анализ.

Прочети цялата публикация