Лаури Рехард- специалист по международно авторско право, за бъдещето на интелектуалната собственост

Лаури Рехард е ръководител на Юридическия отдел на IFPI (Международната федерация на звукозаписна индустрия). Той бе лектор на Конференция за бъдещето на интелектуалната собственост в НДК на 15 март. Изключително ценен като специалист по международното авторско право, той отговаря за всички правни политики, съдебни процедури и международин оперции на IFPI и има поглед върху случващото се на българския пазар. Срещнах се с Лаури Рехард по време на визитата му в София и той беше любезен да отговори на въпросите ми.

Какви са очакванията към България като част от председателството й на ЕС и най-добрия подход в имплементирането на Директивата за колективното управление на авторското право и сродните му права в родното законодателство – как се е случил този процес в другите европейски страни?

- Това, което бихме могли да очакваме от българското председателство на Съвета на ЕС е България да бъде много проактивна и да придвиже напред промените в Директивата за авторското право, в контекста на единния дигитален пазар. Това, което за нас като индустрия е много важно е промените в тази Директива да отразят казуса, който ние наричаме Value Gap, тоест разлика в стойността. Какво означава тази разлика? Това е разликата, която виждаме в стойността, която някоя от дигиталните платформи могат да извличат от използването на музика и това, което плащат на собствениците на правата на тази музика. Това, което за нас е важно, всички на дигиталния пазар да лицензират музика при едни и същи условия.и да се конкурират при едни и същи условия, защото в момента не е така.Затова в момента това е нашият приоритет- промените в тази Директива за авторското право, които се отнасят до отговорността на платформите.

Изхождайки от факта, че музиката може да препрограмира емоционално човек, а от там и да бъде един от най- естествените ускорители на лечебния процес, голяма част от лечебните заведения смятат, че като платят абонамента си към кабелния оператор, плащат и авторски права. Кой е най- безболезнения начин на болниците да бъде показано, че излъчвайки музика от радио или телевизионен канал в чакалните си, трябва да платят за труда на авторите.

- Музиката има стойност и тази стойност има ефект в различен контекст, включително, когато е използвана в болници. Редно е тези, които са инвестирали творческа сила в тази музика да получат някакво обезщетение и това е принципно, независимо дали става въпрос за болници или някакъв друг вид бизнес.

Value Gap или разликата в стойността, платформи като YouTube получават под формата на генериран трафик и излъчвани реклами, но до артиста и продуцента достигат символични възнаграждения. В същото време YouTube  е супер мощна платформа за промотиране на музикална продукция и индустрията не би могла да я бойкотира и да заработи приоритетно с платформи като Spotify, работещи само с лицензирана музика. Какъв е най- правилният подход за разрешаването на този казус.

- Нашият приоритет е да подсигурим правилата, които се прилагат към участниците на дигиталния пазар да са справедливи, да създават еднакви условия за всички. Това означава, че всички платформи, които използват музика е редно първо да преговарят за слагането на музиката на платформите си и след това да започнат да я ползват. В момента има платформи, които по силата на определени законови текстове, не е нужно предварително да преговарят, когато става дума за съдържание качено от потребители. Това означава, че когато има платформа като YouTube, която базира една голяма част от бизнеса си на музиката, би трябвало преди да качи музиката на такава една платформа да преговаря със собствениците на правата на тази музика и след това да започне да я използва.

Преди година Агенцията за авторски права като единствен орган за отчитане на правата на авторите отправи непосилни претенции за заплащане към БНР. Това условие не бе прието от медията, която е един от малкото коректни платци. Тогава се наложи да излъчваме музика от преди 1950 година. Имали ли сте подобен случай във вашата практика?

- Предпочитам да не коментирам ситуацията, но като принцип всички, които са свързани със създаването на музика, дали са автори, дали са изпълнители или продуценти, трябва да бъдат справедливо възнаградени за труда си. От друга страна, ние като индустрия, поведението ни на така наречения пазар е винаги да преговаряме, да постигаме договорки с ползвателите. Със съжаление мога да отбележа, че се е стигнало до подобна ситуация, защото принципът ни е по- скоро да лицензираме, не да забраняваме.

 Какви са тенденциите в звукозаписната индустрия в световен мащаб, приходите от дигитални продажби са на път да изпратят физическия носител като компактдиска в историята. В същото време наблюдаваме завръщане към плочите на винил за ценители.

- Ако знаех какво ще се случи в следващите пет години, нямаше да съм тук сега, а може би някъде другаде. На както отбелязахте консумацията на музика е съсредоточена в дигиталните услуги и приходите, които идват от тях. Това което се наблюдава обаче е, че предпочитанията на потребителите на музика стават все по-разнообразни. Разнообразието е водещ принцип в това, което се случва в момента и това, което дигиталните платформи дават на потребителите.Ние като индустрия сме длъжни да отговорим на потребността от разнообразие и затова се движим във всички посоки, дадени ни от потребителите, няма значение дали са винили или дигитални услуги.

Прочети цялата публикация