Контролът при санирането на жилищни сгради се затяга

Контролът при санирането на жилищни сгради по Националната програма за енергийна ефективност се затяга. За целта предстои да бъдат направени промени в правителствено постановление от 2015 г. Това става ясно от одобрения от Министерски съвет доклад за напредъка по изпълнението на управляваната от Министерството на регионалното развитие и благоустройството програма за 2017 г., съобщи правителствената пресслужба. Причина за затягането на контрола са редица случаи на некачествени обекти – паднала изолация поради липса на дюбели при по-силен вятър, наводняване на апартаменти заради разкриване на покрива, недовършена работа и т.н. Към момента има осигурено финансиране и подписани договори с Българската банка за развитие (ББР) на 2022 сгради за около 2 млрд. лв. Договорите бяха сключени още по времето на втория мандат на премиера Бойко Борисов. Към края на 2017 г. са стартирали дейности по обновяване на 98.5% от всички 2022 сгради със сключени договори за целево финансиране. Финансирането по програмата е замразено от края на 2016 г., заради изчерпания ресурс от около 2 млрд. лв. Желаещите държавата да им обнови блоковете за сметка на всички българи, обаче са общо 5326 жилищни блока, показва регистърът на заявените искания за финансиране в ББР. http://www.bbr.bg/bg/energy-efficiency/registered Това означава, че към момента 3304 блока очакват решението на правителство и парламент дали ще отпуснат нови средства за това. Очакванията са решение по този въпрос да бъде взето в края на тази година с приемането на бюджета за 2019 г. Кметове от всички политически партии подкрепят програмата и настояват за отпускане на нови милиарди. През следващата година предстоят и местни избори, което, ако се съди от опита, силно пакачва шансовете за продължаване на програмата. Държавата е инвестирала в 1.2 на сто от жилищата у нас през 2017 г. Общо 49 699 жилища в 769 многофамилни жилищни сгради са въведени в експлоатация през 2017 г. в цялата страна след обновяване по Националната програма за енергийна ефективност, е посочено в доклада. Това е 1.2 на сто от общия броя жилища у нас, които са близо 4 млн. по данни на НСИ за 2016 г. В съобщението до медиите не е посочено колко е струвало обновяването на тези 769 жилищни сгради. Няма данни и колко излиза санирането на един квадратен метър. Това беше един от проблемите, за който прокуратурата беше сезирана от служебния кабинет на Огнян Герджиков. Причината санирането с държавни пари (около 300 лв./кв.м) излизаше тройно по-скъпо спрямо това по сходната европейска програма (около 100 лв./кв.м). Прокуратурата обаче отказа да образува проверка с аргумента, че констатациите били прекалено общи.   Правителството на Бойко Борисов предприе коригиращи мерки и намали пределно допустимите цени, както и допустимите дейности. Така отпаднаха екстри като, например, соларни панели на покрива, които оскъпяваха санирането и намаляваха парите за подалите вече заявления. В София само пет санирани блока през 2017 г. Оповестените публично данни от доклада показват, че в столицата няма интерес към безплатното саниране, въпреки че тук живее близо една трета от населението на страната. За 2017 г. са били санирани само 5 жилищни сгради, толкова колкото и в Разград. Не става ясно дали това се дължи на нежелание на столичани или заради тежката бюрокрация и бавна работа на администрацията по избор на фирми изпълнители. Други градове с малко санирани сгради са петият по големина град у нас – Русе - с три блока. Толкова са направени и във Видин. Най-малко сгради от областните градове през миналата година са санирани в Добрич – само две.   В същото време няма промяна в топ три на градовете с най-много санирани блокове - Благоевград (93), Бургас (91), Хасково (81). В Благоевград и Хасково обаче излязоха журналистически разследвания, че най-много поръчки са взели фирми близки до управляващите. Случаят в Хасково дори стигна до парламента, заради атаката от страна на БСП срещу "дрийм тима" на Делян Добрев. След първата тройка по обновени жилищни сгради се нареждат Пловдив и Стара Загора (по 47), Кюстендил (46), Смолян и Пазарджик (по 29), Враца, Варна и Велико Търново (по 28) Габрово (23), Кърджали (22), Ямбол (20), Търговище (15), Шумен (14), Силистра (13), Сливен (10), Ловеч (9), Плевен (8). В доклада се посочва, че в края на 2017 г. в процес на изпълнение на строително-монтажни работи са били 528 сгради, вследствие на което ще бъдат обновени 38 643 жилища. Предвижда се през 2018 г. да бъдат обновени още 51 010 жилища в общо 712 сгради, от което се очаква да се възползват 109 хил. души. Според данните последните одобрени за реновиране сгради се очаква да бъдат завършени в края на 2019 г. Отчетените резултати потвърждават, че интересът към Националната програма продължава да бъде голям, посочват от правителствената пресслужба.   Ефектът от програмата Непосредственият социално-икономически ефект от програмата се изразява в намаляване на разходите за отопление на домакинствата между 45% и 55%, удължена експлоатационна годност на сградите, подобряване на здравословните условия на живот, създаване на приятна жизнена среда с подобрени и ремонтирани общи части и пространството около блока, е посочено в съобщението на правителството. Другите ползи от програмата са, че се създава заетост и се увеличават финансовите постъпления в строителния сектор и при производителите на строителни материали, инженери, архитектурни и проектантски фирми, транспортен бранш, складови и логистични центрове. Според кабинета програмата води до икономическо оживление, увеличава заетостта и намаляване на безработицата в цели региони. Във фирмите изпълнители на технически обследвания, обследвания за енергийна ефективност и строително-монтажни работи са заети над 70 000 лица към края на 2017 г. Като положителен ефект от реализирането на програмата се отчита и подобряването на качеството на околната среда вследствие на спестени емисии на парникови газове, както и смекчаване въздействието на климатичните промени.

Прочети цялата публикация