Иван Брегов: Когато дублираме обществени системи, това означава, че те не работят качествено

България на седмо място в Европа по политически назначения, сочи публикувано от ИПИ изследване върху партийния патронаж в съвременните. Най-малко политически назначения има във Великобритания, а най-много в Гърция.

Правният експерт на Института за пазарна икономика Иван Брегов коментира за предаването „Хоризонт до обед“, че явлението не е непременно отрицателно, но:

„За съжаление обаче, тази класация, сложена в българския контекст, води до политизирани и неработещи институции. Кратък пример е „Цариградско шосе“ - няколко години след ремонта, дори в рамките на гаранционния срок, то вече е напукано и е на път да се образуват по-сериозни дупки по него. Когато се възлага договор за обществена поръчка за преасфалтиране, това се прави от общинската администрация, която, ако е политизирана, избира изпълнител който е политически фаворит - не с най-добрата цена и не  най-доброто качество. Човекът, който е длъжен да следи как се строи, от отдел контрол в Столична община, ако е назначен политически, гледа през пръсти цялата работа. Следователно и там нещата не се спазват както трябва. Когато вече се появят пукнатини и проблеми по настилката на един основен булевард или улица, е необходимо юристите в Столична община да видят в договора какво пише и съответно да предприемат мерки по това да се отстранят вредите. Когато обаче те са политическо назначение, не вдигат шум за това и вредата се понася от всички граждани. От нашите данъци имаме лош резултат“

Брегов припомни и понятието „номенклатура“ - партийно подчинена йерархия:

„Най-големият некадърник, ако има голям патрон над себе си, той постоянно го стимулира да расте в кариерата, защото и патронът получава по-голямо издигане от поддръжниците си отдолу. За съжаление, този тип проблеми в общественото управление не са характерни нито за Съветския, нито за Европейския съюз. От античността имат своите корени. Начинът да бъдат пресечени  е, първо, да се деполитизира администрацията, когато се избират хората на основание критерии и конкурсно начало.

Когато политическите назначения управляват невежо и не в интерес на гражданите, чрез избори ти изчистваш цялата политическа класа. Това е другият формат. Тук, разбира се, се проявяват много недъзи на нашия модел - свобода на медиите, начин на финансиране на партиите, политически отговорни програми и образованост на обществото“.

Германия и Австрия минават България по политически назначения, но имат по-добър жизнен стандарт, което Брегов обясни така:

"Нормално е ръководното начало в администрацията да бъде с политическо назначение, защото в крайна сметка управляващата партия трябва да избере хората, които да ръководят администрацията - това са нейните лостове да упражнява политики. Лошото е когато експертите, които трябва да вършат сериозния аналитичен труд и да следят за изпълнение на работата,  биват подменени и експертното начало се заменя с политическото. Има сфери, примерно като МВР, армията, службите и правосъдието, където политическите назначения се провалят и това работи води до неработещи системи. Как можем да направим проверка?! Ако отидем да се прегледаме при лекар, който  осигурява държавата, и не сме доволни, отиваме и плащаме някъде, за да получим по-добра грижа. Ако детето ходи в държавно или общинско училище и виждаме, че образованието  не е на ниво -  плащаме си да ходи на уроци. Когато дублираме тези системи, това означава, че те не работят качествено. За съжаление сфери като Националната сигурност втора и правосъдието са неотменими, те са държавен монопол и ние няма как да избягаме от това. Там е най-голямата чувствителност и там политиката, щом се намества, това е опасно за нас като общество".

У нас обаче добър експерт, който е политически необвързан, няма шанс да се издигне в кариерата. Това кара специалистите „да бягат в частния сектор“, което понижава квалификацията на администрацията, обясни анализаторът.  Друг обществен проблем – роднинските назначения, могат да бъдат препятствани, ако бъдат въведени забрани кой не може да заема определени постове. Когато бизнесът не получава бързо и качествено правосъдие, а гражданите не считат правата си за достатъчно защитени, икономическата вреда е ясна, убеден е Брегов.  Той даде пример с липсата на отговорност във ВСС заради лошите условия на работа във Софийския районен съд преди години.

Експертът коментира и скандала с конфликта на интереси в Нобеловия комитет заради Нобеловата награда за литература.  Постовете в академията са пожизнени и оставките са изключително редки, защото несменяемостта е  гаранция за независимост на членовете, обясни той.

„Не съм запознат с завещанието на Нобел  и не знам той да е казал такова нещо вътре, но предвид факта, че шведския крал връчва наградата и факта, че Шведската академия излъчва това жури, може би може да се помисли, когато се нарушат правилата и волята на завещателя да има някакво отстраняване. Звучи ми логично“.

Прочети цялата публикация