В какво се заблуждават американските генерали за Афганистан?

Генерал Джон Никълсън от американските Сухопътни войски повтаря опасните грешки от миналото. Наскоро в интервю той повтори мантрата на своите предшественици, че новата военна стратегия на САЩ, която включва увеличаване едновременно на военно-въздушните сили и броя на американските военни, обучаващи афганистанските си колеги, е променила коренно ситуацията в Афганистан. Никълсън, който е командващ на американските войски в Афганистан и ръководи мисията на НАТО "Решителна подкрепа" там от март 2016 г., вече би трябвало да знае по-добре.   През 2014 г. предшественикът на Никълсън на този пост, генерал Джон Кембъл каза, че той също е "видял промяна". През 2013 г. генерал Джоузеф Дънфорд, спомена "неизбежността на нашия успех". Неговият предшественик, генерал Джон Алън заяви:"Ние печелим. Ние печелим." През 2011 г. генерал Дейвид Петреъс каза, че американските войски са "спрели устрема на талибаните". Генерал Стенли А. Маккристъл през 2010 г. считаше, че "успехът все още е постижим", докато генерал Дейвид Маккиърнън през 2009 г. коментира, че САЩ не "губят в Афганистан". И това продължава, откакто през 2001 г. водените от САЩ сили свалиха талибаните от власт.   Американските военачалници може да получат по-добра представа за това, което наистина става, ако отделят повече време да посетят граждански медицински заведения като окръжната болница в провинция Нангархар, както направих миналия декември. Разговарях с жертви на неотдавнашен въздушен и дронов удар, като 15-годишно момче, и двата крака на което трябваше да бъдат ампутирани, след като боен хеликоптер на афганистанската армия обстреля колата на неговото семейство, докато отиваха на погребение, убивайки леля му и ранявайки още трима души.   Тези безкрайни твърдения за "утрешна победа" завършват с друга крилата фраза, използвана да охлади очакванията: "Афганистан не е Швейцария". Чуждестранните военни командири и служители използват едното или другото в продължение на години. Новият съветник на американския президент по националната сигурност, Джон Болтън направи това сравнение за да оправдае тясната работа на американските сили с полевите командири. Петреъс каза, че САЩ не се "опитват да превърнат Афганистан в Швейцария...(а в нещо) достатъчно добро за Афганистан". И специалният пратеник на генералния секретар на ООН за Афганистан, Стафан де Мистура, коментирайки изгледите за заслужаващи доверие избори през 2010 г., след опорочения вот през 2009 г., каза: "Те няма да бъдат швейцарски избори, а ще бъдат афганистански избори". Изгубен в цялото това позиране е показателният факт, че от 2009 г. в резултат на войната са убити 28 291 и са ранени 52 366 мирни жители. ООН отбелязва, че в това число влизат са само жертвите, които могат да бъдат потвърдени. Истинският брой вероятно е много по-висок. Талибаните и други бунтовници по груби сметки са отговорни за 70 процента от тези убити и ранени, а афганистанските правителствени сили, както и международните, основно американски сили, са отговорни за останалите жертви. Най-пресен пример е Кундуз, където при атака на афганистанските военновъздушни сили срещу талибаните бяха убити десетки цивилни, включително деца, по време на религиозна церемония.   Въпреки това, числата не казват абсолютно всичко. Жители на Кабул, с които разговарях, живеят в постоянен страх, че следващата самоубийствена атака на бунтовниците ще отнеме живота на техни близки. Мнозина описват ужаса от обикаляне по болници и морги в търсене на близките си след поредния бомбен атентат. Подобно на тях, афганистанци от селските райони на Нангархар и Херат ми казаха, че живеят в страх, че смъртта ще ги застигне от небето и ме питат: "Как не могат да видят, че има жени и деца?", преди да нанесат въздушен удар. Мнозина напразно са се опитвали да получат някакво официално признание за загубата на близките си. След последния самоубийствен атентат в провинция Хелманд се появи ново протестно движение, призоваващо всички страни да спрат убийствата.   Американски официални представители хвалят успехите си, като операцията за убийството на Кари Хакмат, талибански командир отцепник, който се заклел във вярност към Ислямска държава в Северен Афганистан. Но засилването на въздушните удари не избави страната от групировки, свързани с Ислямска държава и не подтикна талибаните към "помирение".   Вместо това, то стимулира цикъла на отмъщение "зъб за зъб", като градските райони понесоха тежестта на бунтовническите атаки, нещо което признават и американски служители. Американските представители твърдят, че "взимат обвиненията за цивилни жертви много насериозно". Но разследванията на американски военни за цивилни жертви рядко включват разпити на свидетели на въздушните удари. Ако те го направят, може би командващите генерали ще разберат по-добре, защо загиват цивилни.   Главнокомандващият американските войски в Афганистан ще се ползва с много повече доверие сред обикновените афганистанци, ако скъса връзките си самозабравили се полицейски началници, милиции и полеви командири. Това доверие ще се възстанови и подобри чрез мерки, които наистина да намалят цивилните жертви, чрез осигуряване на съответни компенсации и търсене на отговорност, когато се стигне до такива жертви. Това ще доведе до истинска промяна, която афганистанците биха приветствали.   По БТА   *Патриша Госман е старши сътрудник за Афганистан в "Хюман райтс уоч".

Прочети цялата публикация