"Патриотите" искат право на неизбежна отбрана при всяко незаконно нахлуване нощем

Собствениците на взломен имот да не носят наказателна отговорност при всяко незаконно влизане на две или повече лица или едно, ако е въоръжено, както и ако нападението се извършва нощем. Такава поправка на Наказателния кодекс (НК) предлагат от "Обединени патриоти", които се заканиха да искат разширяване на пределите на неизбежната отбрана, след като в Пловдив медик застреля влязъл в гаража му крадец. ВМРО и "Атака" яхнаха протестите в защита на лекаря, въпреки че разкритите от следствието факти показаха, че убийството не е било точно акт на неизбежна отбрана. Оказа се, че д-р Иван Димитров е наблюдавал крадеца в продължение на около 20-30 минути, след което и изпразнил цял пълнител по него. Протестите заглъхнаха след намесата на прокуратурата, но управляващите продължиха да говорят за промяна в закона под натиска на ВМРО. Една от основните цели на внесения от "патриотите" законопроект е да премахне настоящата формулировка на неизбежната отбрната в НК, според която "няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище", която да бъде заменена с всички видове "противозаконно" проникване в жилище – независимо дали то е извършено чрез сила, заплаха, техническо средство или без следи от взломяване. "Патриотите" искат също промяна на разбирането за "маловажни кражби" – вместо досегашното определение, според което това са кражби на стойност под две минимални работни заплати, да се приеме – под една минимална. Освен това предлагат в тези случаи да се дължи глоба от 500 до 1000 лева, ако предметът на кражбата е въстановен, а не както досега – от 100 до 300 лв. В законопроекта е заложено още при повторна "маловажна кражба" в рамките на една година, наказанието да е по общия ред, а не отново глоба, като се заличава текста, че ще става дума за рецидив, ако стойността на откраднатото е над 150 лв. Дали поправката ще бъде подкрепена от управляващото мнозинство засега не е ясно, тъй като първоначално премиерът Бойко Борисов нареди на правосъдния министър Цецка Цачева да подготви спешни промени в закона. Последва обаче отказ от страна на главния прокурор Сотир Цацаров и председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов да участват в подобно начинание, въпреки че двамата изключително рядко са на една и съща позиция.

Прочети цялата публикация