М. Иванов: Промените в Закона за вероизповеданията са благоприятни за големите и дискриминационни за малките

ГЕРБ, БСП и ДПС внесоха в петък вечер общ проект за промени в Закона за вероизповеданията. В него се забранява регистрираните религиозни общности и институции да получават дарения от чуждестранни източници за възнаграждение на свещеници или други духовни лица, а при получаване на пари, трябва да се иска разрешение от Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет. Субсидиите, които държавата отпуска, ще се дават почти като на партиите - ще получават тези, чието вероизповедение представлява над 1% от населението. Документът идва след заседанието на Консултативния съвет, където беше постигнато съгласие за промени.

Доцент Михаил Иванов, съветник по вероизповеданията на президента Желю Желев, коментира за предаването „12+3“ по „Хоризонт“, че промените са „очаквани и  наложителни“, но престои дебат в обществото и самите вероизповедания трябва да вземат активно участие в него. Личното му мнение обаче е „противоречиво“

„Точка 7 досега гласеше, че вероизповеданията имат право да създават и поддържат учебни заведения. Това сега вече няма да е право, а това ще е възможност, която ще се реализира по преценка на държавата. Има и втори проблем, който лично за мен е много съществен, има ясно разграничаване в промените на вероизповеданията по тяхната многочисленост. Тази многочисленост се определя на базата на преброяването. Това е изключително спорно, защото при последното преброяване 28%  не отговориха какво е тяхното вероизповедание, въпреки че нашите изследвания показаха, че много от хората, които са вярващи, не казаха своето разстояние, особено голяма част от мюсюлманите. Освен това, мога ли да кажа, че ако съм казал по време на преброяването, че принадлежа към православието, аз наистина принадлежа? Според мен, минимално изискване, за да принадлежа, е да бъда кръстен! Колко са кръстените православни? А колко са онези, които реално ходят на църкви, на джамии и участвот в религозния живот на съответниете общности?... На тази основа се въвежда едно много силно дискриминационно отношение, силно разделение. Безспорно, промените в Закона са благоприятни за Българската православна църква и за мюсюлманското вероизповедание в няколко насоки и неблагоприятни, дискриминационни към всички останали вероизповедания, които са малки – католици, протестанти, юдеи…“

Благоприятните промени за двете големи вероизповедания са във финансирането. Мюсюлманското вероизповедание би получавало около 5,7 милиона лева годишно, а БПЦ - около 15 милиона лева. Могат да се предоставят пари за ремонт на религиозни храмове и независимо от тези субсидии.

„Даренията се ограничават само до социалните помощи и до ремонти и строителство. Регламентът е засилен. Няма да могат да се финансират възнагражденията свещенослужители отвън“.

Норма по целия свят   е вероизповеданията да бъдат равнопоставени независимо от големината си, коментира Иванов. Затова досега и най-малките са получавали субсидии, макар и символични. 

„Това е стандарт за целия свят. Разбира се,  има държави, които го нарушават, но нима искаме да сме между тези държави?“.

Иванов изтъкна, че проблеми биха имали и католиците, протестантите, юдеите и арменската църква.

По отношение на образованието се предвижда да се запази статута на училищата, които дават дипломи за средно образование и те да бъдат финансирани по правилата на финансирането, регламентирани от Закона за училищното и предучилищно възпитание – извън субсидиите.  Големите вероизповедания ще могат да откриват висше училища, но трябва да си ги финансират.

Положително развитие има и по отношение на гробищните паркове  - предвижда се  държавата да подпомага, включително с предоставяне на имоти, вероизповеданията. Освен това, те стават неприкосновени.

Прочети цялата публикация