България все още не е предложила компромисния вариант по пакета "Мобилност"

България, като председателстваща страна на Европейския съвет, трябва да предложи компромисния вариант по пакета "Мобилност" и да убеди останалите страни членки предложението й да бъде прието. Това обясниха представители на Европейската комисия пред Mediapool. До момента българската страна официално не е внесла такова становище в работната комисия към Европейския съвет, която обсъжда пакета "Мобилност", въпреки че има подготвена позиция, стана ясно от изказванията на министъра на транспорта Ивайло Московски. Във вторник премиерът Бойко Борисов заяви, че ще даде компромисните текстове по пакета "Мобилност" на всички европейски лидери по време на срещата на върха в четвъртък. Предложението е изготвено в сътрудничество с ресорния еврокомисар Виолета Булц, която в началото на седмицата беше на посещение в София по покана на Борисов.   Текстовете се обсъждат в Европарламента и Съвета   В момента текстовете по пакета "Мобилност" се обсъждат паралелно в Европейския парламент и в Европейския съвет. В Европейския съвет обсъжданията са на ниво работна група, която се нарича "КОРЕПЕР 1". Тя трябва да излезе с единна позиция до съвета на министрите, който се събира по въпроса през юни. "В момента дебатът е дали по време на българското европредседателство ще има текст, одобрен от всички и ще бъде приет т.нар. общ подход или ще има просто един доклад за напредъка. Ако с нашите предложения се съгласят всички, аз ще докладвам, че е постигнат общ подход и законопроектът ще продължи да се движи по редовната процедура. Ако не го постигнем, ще дам доклад за напредъка, в който ще има т. нар." червени линии", които не можем да преминем и на следващото председателство отново ще се търси общ подход", обясни процедурата Московски. Според наблюдатели обаче точно сега е моментът да бъде постигнато съгласие по въпроса и българската позиция да бъде приета. Причината – ако въпросът остане отворен за решаване по времето на австрийското европредседателство, то малко вероятно е решението да бъде в полза на българските превозвачи. Австрия подкрепя предложението на Франция, по чиято инициатива се правят промените за по-добри условия на труд на работещите в транспортния бранш. Освен в Европейския съвет в момента пакета "Мобилност" се обсъжда и в Европейския парламент, където водеща комисия е тази по транспорт. Гласуването по доклада, подготвен от депутат от ЕНП, е насрочено за 24 май. ЕНП ще подкрепи това, което ГЕРБ внесе в Европарламента по пакета "Мобилност", обеща Манфред Вебер, председател на групата на ЕНП в ЕП в София след среща с председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов. ЕНП са най-голямата политическа партия с 219 депутати в 751-местния Европарламент. ГЕРБ няма свой представител в комисията по транспорт в ЕП, която е водеща по тази тема. Неин член и дори заместник-председател е Петър Курумбашев от БСП.   Партията му също обяви, че подкрепя превозвачите и не би трябвало да има проблем той да се застъпи за исканията им в ЕП. Парламентарната група на "Социалистите и демократите" в ЕП, към която принадлежи и БСП, има 189 депутати и при единна позиция на двете политически групи българското предложение по пакета "Мобилност", ако официално бъде внесено такова, теоретично би могло да бъде прието. Проблем би възникнал дотолкова, доколкото в българския парламент ГЕРБ и БСП спорят кой какво е направил, за да защити интересите на българските превозвачи. БСП поиска изслушване по въпроса на премиера Бойко Борисов в парламента в сряда, но той не отиде. ГЕРБ контрира с подкрепата, засега на думи, от ЕНП за българското предложение по пакета "Мобилност". Позицията на българското правителство е в защита на превозвачите   Позицията на правителството за защита на българските превозвачи, не само че не е променяна, а е надграждана в редица срещи и форуми, каза министърът на транспорта Ивайло Московски след заседанието на правителството в сряда. Българската позиция е превозвачите да дадат възможност за почивка на определен период на своите шофьори, а те сами да избират къде и как да прекарат времето, когато не са на работа. Т.е. връщането на шофьорите за почивка у дома да не е задължително, а да е негово право, каза Московски. По предложението да се въведе забрана седмичната почивка да се извършва в кабините на камионите, българската страна е готова да се съгласи само, ако има изградени паркинг зони с охрана и необходимите условия за шофьорите, каза Московски. По отношение на заплащането на командировките на водачите има много неясноти и няма методика за изчисляването на тези ставки, каза Московски. Според него има дефицит в прилагането и контрола на новите правила, защото те трябва да важат и за държави извън ЕС. Българският транспортен министър даде и няколко примера. Ако приемем, че един камион бъде проверяван за работата си в предходния месец, от ЕК предлагат шофьорът да си носи фиша за работната заплата, каза Московски. Само че този фиш е на български език и сега питаме трябва ли да го превеждаме на всички езици в ЕС, за да може да бъде контролиран. Освен това ние също ще осъществяваме този контрол и не е ясно на какъв език ще го правим, каза той. Този закон ще бъде прилаган и към трети държави, но как ще проверяваме например иранците, ако те си носят документи за заплатите, написани на фарси, попита Московски. "Ако един контролен орган в Европа иска да провери ЕТ "Петко" от Исперих с два камиона, проблеми няма, но как този контролен орган ще отиде в Табриз да провери фирмата на Хасан", попита още Московски. Не е ясно дали ще се ползва часова ставка или минимална работна заплата като основа за плащанията на шофьорите, защото има държави без минимална работна заплата, посочи Московски. Ако един шофьор вози във Франция и Германия цял месец, то той би получавал 6300 - 6400 евро заплата, но няма френски и германски шофьор който да получава такава заплата, каза българският министър. Затова българското предложение по този въпрос е начисляването на командировъчните да става спрямо законодателството в държавата, в която пребивава даден водач след 7 последователни дни работа за месец, каза Московски.   Той отправи покана към депутата от БСП Георги Свиленски да води преговорите от името на българското правителство в работната група "КОРЕПЕР 1". Свиленски обвини ГЕРБ, че е предал българските превозвачи през изминалата една година. "Предлагам Георги Свиленски да води преговорите в ЕС за защита на превозвачите - имам възможността да го упълномощя за това, щом смята, че ние не можем да се справим", предизвика Московски социалиста. Към момента няма официална реакция от Свиленски. БСП и ГЕРБ в словесна престрелка   Междувременно БСП и ГЕРБ влязоха в словесна престрелка в парламента относно защитата на интересите на българските превозвачи по пакета "Мобилност". Българското правителство пропиля една година без да работи за създаване на коалиция от държави, която да се противопостави на онези страни от ЕС, които подкрепят закона "Макрон", заявиха от "БСП за България" в декларация, прочетена от депутата Димитър Данчев. Според левицата под формата на уж социална справедливост има скрит подтекст, а той е българските превозвачи да бъдат докарани до състояние на фалит и всички техни шофьори да отидат да работят за фирми в старите страни членки на ЕС. Благородният мотив, че предложеният пакет за мобилност е в защита правата на работещите, тяхното по-добро заплащане и право на почивка, всъщност лишава огромен брой хора от работа у нас, отбеляза Данчев. "Еврокомисарят по транспорта Виолета Булц обяви в понеделник, че е приканила българското председателство да изготви конкретни предложения по четирите ключови за България въпроса по първия пакет мобилност от новите правила за превозвачите в Европа и да ги внесе в ЕК. Това означава единствено, че българското правителство не е изпратило нито едно официално предложение до този момент", каза още Димитър Данчев. "За съжаление, политиката в транспорта у нас е на автопилот, а браншът трябва да се спасява очевидно сам и, разбира се, виновни или отговорни в правителството няма да има", допълни той.   "Не искам да чувам приказки от БСП, че българското правителство е загубило една година. Преди една седмица влязохте в тази тема и я експлоатирате, защото в момента ви е изгодно", отговори му Светослав Иванов от ГЕРБ. Той посочи, че първият пакет "Мобилност" е предложен на 31 май 2017 г. и още на 8 юни транспортният министър Ивайло Московски предлага решение за "червените" линии, от които българското правителство не може да отстъпи. Тези "червени" линии до ден днешен продължават да се защитават от българското правителство, каза Иванов. "При всички случаи ЕНП, със своите 219 депутати е най-силната в ЕП, ще подкрепи това, което ГЕРБ внесе в Европарламента. Ще застанем зад тези идеи (за пакета "Мобилност" – бел. ред.)." Това обяви на брифинг председателят на групата на ЕНП в Европейския парламент Манфред Вебер. Той обсъди темата с председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов в Народното събрание. Вебер подчерта, че позицията на ГЕРБ е абсолютно идентична с тази на европейската десница. В същото време той изрази изненадата си от тази на българските депутати от левицата. "Изненадва ме позицията на социалистите по тази тема. Не може в ЕП българските социалисти да се застъпват за по-високи социални стандарти, а в България да противодействат именно на това", каза Вебер. Синдикатите подкрепиха работниците само за каботажа След като в продължение на месеци двата основни синдиката у нас - КНСБ и КТ "Подкрепа" мълчаха по въпроса, днес те излязоха с позиция. Синдикатите са съгласни с позицията на българските превозвачи по пакета "Моблиност", но искат и добри условия за работа и живот на шофьорите.   Подкрепяме превозвачите и националната позиция, каквато се оформи по три въпроса, каза лидерът на КНСБ Пламен Димитров пред журналисти в Министерския съвет. Синдикатите са съгласни с искането на българския бизнес за избор на шофьорите къде да почиват – в превозното средство или в хотел, както и за връщането на шофьорите у дома. Не е приемливо и предложението за каботажните превози - 48 часа да се работи, а след това седем дена да не може, каза Пламен Димитров. И допълни, че като синдикати искат да бъдат променени условията, при които работят работниците в чужбина.   Междудневната почивка не трябва да е девет часа, а 11 часа. Другото, което искаме, е заплащането на шофьорите да е според стандарта на страната, където преобладаващо се извършва дейността, каза Пламен Димитров. Ако имаме отиване и връщане на камиона в България, то тогава ще е според нашия стандарт за плащане. Но при каботажни превози в Германия, Франция и Белгия, на шофьорите трябва да се заплаща според стандартите на някоя от тези страни, каза лидерът на КНСБ.

Прочети цялата публикация