БНР | 18.05.2018 07:43:40 | 217

БХК: На всеки две седмици една жена е убита от свой съпруг, роднина или друг познат


Има много пробойни в законодателството ни, свързано с преследването на престъпления за домашното насилие. Това коментира в предаването „Хоризонт до обед“ Радостина Георгиева от програма „Кампании и комуникации“ в Българския хелзинкски комитет. По думите й на държавата й липсва каквато и да било заинтересованост за решаване на проблема. Като пример за това тя посочи средствата, които държавата е отделила за 2018 г. – 450 хил. лв.:

„Отделянето на толкова малък ресурс за толкова сериозен проблем е абсолютно недопустимо. Ние точно това ще поискаме утре – да се увеличи тази сума, както и да се увеличи броят на местата, където пострадалите от домашно насилие и трафик хора могат да потърсят закрила. В момента в България за възрастни хора има едва 5 кризисни центъра с общо 54 легла“.

 „Сякаш и цялото ни общество предпочита да се прави, че този проблем не съществува, отколкото да признае колко широко разпространен е“, добави тя. Георгиева посочи още, че случилото се с Истанбулската конвенция е пример за липсата на ангажираност както от страна на държавата, така и от страна на обществото.

Радостина Георгиева цитира изследване на Агенцията на ЕС за основните права, според което всяка четвърта българка в някакъв момент от живота си е била или ще бъде подложена на насилие. Според друго изследване - на БХК, на всеки две седмици в рамките на една календарна година една жена е убита от свой съпруг, партньор, роднина или друг познат. Голяма част от тези жени официално са искали помощ от властите и въпреки това са убита – това показва, че не са получили защитата, от която са имали нужда, посочи Георгиева. Въпреки това тя отбеляза, че най-после е започнало да говори за този проблем, който до голяма степен си остава скрит вътре в семейството.

Радостина Георгиева призова хората да се включат в утрешната инициатива „Извърви километър в нейните обувки“, която се провежда за шести пореден път:

„Тя на пръв поглед е леко шеговита, но в същото време говори за много сериозни проблеми, с които ние като общество можем да се справим само заедно, обединени мъже и жени. Все още има много стигма. Самите пострадали се страхуват, не смеят да докладват за това, което им се е случило. Като общество не показваме достатъчно подкрепа за преживелите такъв тип насилие“.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.


Прочети цялата публикация