Ангел Димитров: С македонските историци ще водим разговори на научен терен, но в политически контекст

Това, което е много характерно за някои от страните от бивша Югославия е, че те все още не са изживели този дълбок катарзис - да подложат на един критичен анализ собственото си минало, да разберат къде са проблемите, за да имат едно по-добро настояще и по-светло бъдеще. Това каза в предаването "Събота 150" проф. Ангел Димитров, историк и дипломат, бивш български посланик в Македония. Проф. Димитров оглави от българска страна екипа историци, които ще водят разговори с македонските им колеги в рамките на смесената научна българо-македонска комисия, създадена по силата на Договора за добросъседство от август миналата година. 

В коментар на информацията, че е възможно консенсусното име на Македония да бъде Република Илинденска Македония Ангел Димитров отбеляза, че то е странно и необичайно име за държава. В света няма нито една държава, чието име да се свързва с народното назоваване на религиозен празник, допълни той и обърна внимание на факта, че името Илинденска Македония дава противоречиви сигнали:

„Изтичането“ на името стана по-скоро като опипване на терена, отколкото като подготовка на общественото мнение, че нещо е решено. Възможни са и други решения, някои могат да бъдат неочаквани, но не е изключено да се върнат към най-популярното - Горна Македония, което не е просто географски термин, а историко-географски."

„Ако приемем, че премиерът Зоран Заев, говорейки за креативност, говори за нов подход към представата за собственото минало, един нов прочит на историята, дори конкретно – към началото на XX, тогава може да се замислим дали има някаква преоценка на официалната интерпретация на този период от това, което е наложено от македонската историческа наука“, подчерта проф. Димитров. По думите му, това е име, което би било интересно и удобно за Гърция, която изведнъж ще хвърли горещия картоф в чужди ръце:

„Ако говорим за креативност, за готовност в Република Македония да поставят акцентът в бъдещото политическо поведение и формирането на нова атмосфера в страната върху общото минало, тогава няма нито една причина да се притесняваме. Това означава, че в Македония се получава катарзис по отношение на идеята за поделеност и противопоставяне. Това би било добър знак, би било добра посока на развитие – не само на двустранните отношения, но и на регионалната атмосфера, и би ускорило пътя на Македония към ЕС и НАТО. Но ако действително в Република Македония има среди, които смятат, че по този начин преутвърждават старата интерпретация на миналото, тогава нещата няма да бъдат чак толкова приемливи за нас.“

Комисията ще работи на един научен терен, нейната задача не е да води преговори и да търси баланс на интересите на двете страни, а да работи възоснова на историческите научни принципи, възоснова на критерии, които могат да бъдат проверени с научния инструментариум, заяви проф. Димитров, визирайки предстоящата работа на комисията:

"В този смисъл ще водим научна дискусия, разговори, които понякога могат да бъдат с малко по-висок градус, но това съвсем не означава, че ще бъде спор, който ще доведе до разрив в отношенията, а още по-малко, че отиваме на тези разговори с предварителна нагласа, че, виждате ли, очакваме някаква „безусловна капитулация“ от нашите колеги. Сигурен съм, че когато разговаряме сериозно, с научни аргументи, на базата на историческите извори, тогава нашите разговори никога няма да бъдат пречка в двустранните отношения. Ще водим тези разговори на научния терен, но в политически контекст. Разговаряйки в такъв контекст, ще водим разговор не само за намиране на общото в нашето минало, на общото в нашата история, не само за преодоляване на погрешни интерпретации, за корекции от страната, която има такава погрешна интерпретация, но в известен смисъл ще говорим и за бъдещето на Република Македония.“

Тръгваме към тези разговори като реалисти. Знаем, че някои от нашите колеги ще бъдат силно привързани към старата школа, ще бъдат първоначално дори негативно настроени, но трябва да създадем научна атмосфера, посочи още проф. Димитров.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Прочети цялата публикация